Определение № 372 от 07.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1150/2019 г.

Производство по чл.274 ал.1, т.1 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7356/14.12.2018 г. на Т. Н. Д. срещу разпореждане №106 от 23.01.2019 г. по в.ч.т..д. №6/2018 г. на АС-Варна, с което е върната частната жалба на същия жалбоподател срещу определение №664/08.11.2018 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, ВАС е счел, че след като е дал съответните указания на частния жалбоподател подал ЧЖ вх. № 7356/14.12.2018 г. срещу определение, постановено по същото дело по описа на същия, в които изрично е указано в едноседмичен срок да отстрани недостатъците на частната си жалба, състоящи се в непредставяне на препис от частната жалба и на доказателства за внесена държавна такса, жалбоподателят не е сторил това в указания му срок. Този пропуск на жалбоподателя е основание за връщане на частната жалба, съгласно чл.262 ал.2 във връзка с ал.1 ГПК във връзка с чл. 261, т.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Разпореждането на съда, с което последният е дал съответните указания на частния жалбоподател подал ЧЖ вх. № 7356/14.12.2018 г. в едноседмичен срок да отстрани недостатъците на частната си жалба, състоящи се в непредставяне на препис от последната и на доказателства за внесена държавна такса е връчено на посочения от самата нея адрес в лицето на С. Д.–съпруг, на 07.01.2019 г.. В указания едноседмичен срок липсват доказателства за отстраняване на недостатъците на ЧЖ вх. № 7356/14.12.2018 г., поради което и съдът е постановил обжалваното разпореждане в съответствие с чл.275, ал.2 ГПК във връзка с чл.262 ал.2 ГПК. Наведените с настоящата ЧЖ оплаквания пред ВКС се основават на неправилност на определението срещу което е подадена върнатата ЧЖ и не касаят обжалваното по настоящото дело разпореждане. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, поради което ВКС, състав на Второ т.о.