Определение № 4820 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2522/2024 г.

Производство по чл. 309 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 18104/23.10.2024 г., подадена от И. Ж. В. – молител в производството по отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чрез адв. Б. с искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 736/08.06.2022 г. по гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 181/25.11.2022 г. по гр. д. № 503/2022 г. на Апелативен съд – Варна. С първото е осъден молителя В. да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б. на основание чл. 54 ЗЗД сумата от 118 296. 53 лв., представляваща разликата между общо платената сума от 276 563. 88 лв. по изп. дело № 522/2018 г. на ЧСИ Л. С., рег. № 895 на КЧСИ и присъдената сума по гр. д. № 2294/2018 г. на Окръжен съд – Варна в размер на 158 267. 35 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 118 296. 53 лв., считано от 13.01.2022 г. – датата на исковата молба до изплащането й. С определение № 3658/18.07.2024 г. по настоящото дело състав на III г.о. на ВКС се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата на И. Ж. В. за отмяна на горното влязло в сила решение на соченото основание. Същата е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание и делото е насрочено за 11.12.2024 г. С молбата от 23.10.2024 г. е представено платежно нареждане от същата дата, с което адвокатско дружество „Б. и Ко“ е внесло по сметка на Върховен касационен съд сумата от 118 296. 53 лв. в полза на задълженото лице И. Ж. В. с основание на превода – сума за спиране изпълнението на решението. Постъпването на сумата по депозитната сметка на ВКС към днешна дата (24.10.2024 г.) е удостоверено от длъжностно лице - счетоводител. Върховният касационен съд в този състав намира, че искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение е процесуално допустимо, а видно от приложеното с молбата от 23.10.2024 г. платежно нареждане, както и от служебната бележка, удостоверяваща постъпването на сумата към 24.10.2024 г., са осъществени предпоставките по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК. В обобщение, искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение е основателно и като такова следва да бъде уважено. Воден от горното, ВКС, III г.о.