Определение № 26 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 560/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на А. С. Т. от [населено място] ,чрез пълномощник адв. Вл. В., срещу определение от 08.07.2010г по ч. гр.дело № 6472/2011г на Софийски градски съд в частта, с което е оставена без разглеждане частна жалба на касатора срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Жалбоподателят, чрез своя защитник в процеса поддържа оплакване за незаконосъобразност. Ред за обжалване при недопустими съдебни актове следва да има и това е „ общия ред”, като въззивния съд е следвало да обезсили като недопустима заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Изложени са и съображенията, поради които защитата счита заповедта за изпълнение за недопустим акт. Отговор не е постъпил. Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима .Съображенията по допускане на касационно обжалване са неотносими, жалбата следва да бъде разгледана по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК По същество жалбата е неоснователна. Пред Софийски градски съд е обжалван акт, за който законът изрично изключва тази възможност. Ясната и изрична уредба на чл. 413 ал.1 от ГПК ,която съдът е приложил като е оставил частната жалба без разглеждане, защитата неоснователно счита за празнота, а недопустимата си жалба за прецедент. Противна на закона и действащия правен ред е тезата, че оплакването за недопустимост на издадена заповед за изпълнение по чл. 411 вр. чл. 410 обуславя допустимост от обжалване с частна жалба въпреки изричната норма на 413 ал.1 от ГПК. Като евентуален порок на съдебен акт, недопустимостта се проверява и преценява от горната инстанция единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка, следва самото обжалване да е допустимо. Като правилно и законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о