Определение № 2380 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2025 г.

Производството е реда на чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по реда на чл.288 ГПК с определение № 468 от 02.02.2026 г. по настоящото дело, с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 1259 от 31.10.2024 г. по в.гр.д. № 26/2024 г. на Окръжен съд- Пловдив по касационната жалба на Т. В. М.. Със същото определение съдът е осъдил Т. В. М. да заплати на адвокат Ц. Ч. от ПАК и на адвокат Ж. Б.- Н. от ПАК, на всяка от тях, сумата от по 173.84евро, с левова равностойност от по 340.00 лева- възнаграждение за защита пред ВКС, на основание чл.81 вр. чл. 78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА. С молба от 11.02.2026 г. адвокат Ц. Ч. моли определението на съда в частта за разноските да бъде изменено като определеното адвокатско възнаграждение се присъди в полза на „Еднолично адвокатско дружество Ц. Ч.“. Препис от молбата е връчен на Т. В. М., която не взема становище по същата. Производството по молбата по чл.248 ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирана страна. Молбата е основателна. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. Г. Д. В. е възложил на ЕАД “Ц. Ч.“ да го представлява и защита по делото. С определение № 468 от 02.02.2026 г. по делото съдът е приел, че на представителите на ответниците по касационната жалба се дължи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото. Представител на ответника по касационната жалба Г. В. се явява „Едноличното адвокатско дружество Ц. Ч.“, поради което именно в полза на това дружество съдът следва да присъди дължимото се адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г.о.