Определение № 63 от 08.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 441/2019 г.

С жалба вх. № 2412/ 31.10.2018 г. адвокат П. С. В. е обжалвал решение № 797/ 16.10.2018 г. и пред Висшия адвокатски съвет. С решение от 30.11.2018 г. Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение неговата жалба. Законът за адвокатурата не допуска решенията на адвокатските съвети да се обжалват пред Върховния касационен съд. Законът за адвокатурата предвижда решенията да се обжалват пред Висшия адвокатски съвет (чл. 88, ал. 5 ЗА). Съгласно чл. 122, ал. 2 ЗА, решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Законът за адвокатурата изчерпателно сочи решенията на Висшия адвокатски съвет, които могат да се обжалват пред Върховния касационен съд. Решението на законодателя намира конституционно основание. Съгласно чл. 134 КРБ, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Дори да се приеме, че в настоящото производство адвокат П. С. В. обжалва не решение № 797/ 16.10.2018 г. на Адвокатски съвет – В., а решението от 30.11.2018 г., с което Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение неговата жалба срещу това решение, жалбата, по която е образувано настоящото производство, е недопустима. Това решение на Висшия съдебен съвет не е сред онези, за които Законът за адвокатурата предвижда да се обжалват пред Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът