Определение № 2970 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез пълномощник, против определение № 1840 от 17.01.2025 г., постановено по адм.д. № 12022/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане жалба на министъра срещу уведомление от 12.07.2024 г. на директора на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите и е прекратил производството по делото като недопустимо. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът безкритично и без да излага собствени фактически установявания и да обоснове собствени заключения е възприел мотиви и правни изводи по сходни съдебни дела. Частният жалбоподател излага подробни съображения относно процедурата, по която е издадено оспореното пред първоинстанционния съд уведомление, както и повторно навежда твърдения по същество за незаконосъобразност на административиня акт. Иска отмяна на определението и връщане на делото за решаване на спора по същество. Ответникът директорът на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Министърът на околната среда оспорва пред Административния съд София-град уведомление от 12.07.2024 г., с което директорът на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите е уведомил главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда" в Министерството на околната среда и водите за размера на разходите, включени в заявления за междинно плащане № 9 към ЕК по ОП "Околна среда 2014-2020" за счетоводната година 01.07.2023 - 30.06.2024 г. В уведомлението са посочени конкретни суми, които се изключват като заявени разходи за междинно плащане към ЕК и основанията за това. Направено е и разпределение на разходите по приоритетни оси за счетоводната година, като са посочени в табличен вид допустимите разходи за всяка от приоритетните оси. Административният съд, при извършената служебна проверка за допустимостта на обжалването, е приел, че оспореното уведомление няма белезите на индивидуален административен акт. Посочил е, че уведомлението е част от междуинституционална комуникация по въпроси от бюджетен интерес във връзка с предоставянето на европейски средства по Оперативна програма "Околна среда" за различни приоритенти оси. Издател на уведомлението е сертифициращ орган, а адресат е управляващият орган по конкретната програма, които не са в съотношение на власт и подчинение. Приел е, че уведомлението е част от дейността на тези органи във връзка с организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕФСУ. Всеки орган в тази система изпълнява специфични функции във връзка с управлението на средствата от ЕФСУ и получаване на ресурса от Европейската комисия (ЕК). С тези мотиви е приел жалбата за недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Издател на оспореното уведомление е директорът на Дирекция „Национален фонд“ при МФ, който е отговорният орган за получаване на средствата по програмите, финансирани със средствата от ЕФСУ. Разпределянето и разходването на тези средства се извършва чрез сметка за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси. Оспореният акт не създава пряко права и задължения, нито засяга права, свободи и законни интереси за адресата, тъй като по своето съдържание той е част от вътрешнослужебна комуникация между националния сертифициращ орган по програмите, финансирани със средства от ЕФСУ, и управляващия орган по конкретната програма - ОП"Околна среда". Писмото съдържа уведомление във връзка с изпратено от националния орган заявление към ЕК за междинно плащане по оперативната програма за конкретна финансова година. Съгласно чл. 59 от Закона за публичните финанси получаването, разходването и управлението на средствата от помощта, предоставена на Република България по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори, се осъществява в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство и изискванията на съответните програми и договори. Разпоредбата на чл. 62 от същия закон задължава органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, да предприемат необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национална съфинансиране, а чрез ЗУСЕФСУ се цели въвеждането на единна процедура по отношение на плащанията, верифициране и отчитане на разходите, както и за извършване на финансови корекции. По отношение отпускането и разходването на средствата от ЕФСУ в Закона за публичните финанси се регламентират правила и компенсаторни механизми в системата на публичните финанси. Детайлно правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са уредени с Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., издадена от министъра на финансите. Плащанията, предвид техния публичен характер, включват верификация на разходи, извършени от бенефициерите по програма, финансирана от европейските фондове, сертификация на разходите и плащането им. Издателят на оспореното писмо като национален сертифициращ орган има задължение по чл. 66 ЗУСЕФСУ да изготвя и изпраща към Европейската комисия заявление за плащане по всяка програма, в което включва верифицирани от управляващите органи разходи, както и да уведомява съответния управляващ орган за размера на на включените за възстановяване разходи от ЕК, като в уведомлението се включват и несертифицираните разходи ведно с мотивите за това. Правилата относно дейността на сертифициращия орган в рамките на системата за управление и контрол на средствата от ЕФСУ не предвиждат провеждане на административно производство. Поради това и оспореното в настоящото производство писмо представлява междуведомствен акт, издаден от националния сертифициращ орган в процеса по управлението на средствата от ЕФСУ, като част от задължителната комуникация с управляващия орган. С оглед изложеното, предвид подробно регламентираните по нормативен път правила по отношение управлението и контрола върху средствата от ЕСИФ като публични средства и липсата на субординация между издателя на уведомлението и неговия адресат, правилен е изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът не е формирал собствени мотиви, относими към спора, а е възприел изцяло изводи, изложени от други съдебни състави. Обжалваното определение е мотивирано и няма процесуална пречка съдът при формиране на собствен правен извод да го обоснове в съответствие със съдебна практика при доказано сходни казуси (напр. определение № 11831 от 04.11.2024 г. по адм.д. № 10311/2024 г. на ВАС). Останалите доводи на жалбоподателя са доводи по съществото на изложението в уведомлението, които не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Като е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административният съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд