Определение № 354 от 04.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1491/2014 г.
ВКСII търговско отделение04.06.2014 г.докладчик Мария Славчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на определение № 295 от 16.05.2014 г. по ч.т.д.№ 1491/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение от 09.05.2014 г. по т.д. № 22392013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното по настоящото дело определение № 295 от 16.05.2014 г., с което на основание чл.282, ал.2,т.1 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение от 09.05.2014 г. по т.д. № 22392013 г. на Софийски апелативен съд. В молбата се поддържа, че не са били налице предпоставките за спиране изпълнението на въззивното решение. Навеждат се доводи за неправилно определяне на обезпечението при условията на чл.282, ал.2, т.1 ГПК по съображения, че освен присъдените с решението суми в размер на 91 808.88 лв. и 2 350.11 евро, ответникът и касационен жалбоподател [фирма] е следвало да обезпечи изпълнението на въззивното решение и в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: Неоснователни са доводите на молителя, че спирането на изпълнението е допуснато при отсъствие на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.282, ал.1 ГПК, подадената касационна жалба не спира изпълнението на решението, но съдът може да постанови спирането му по искане на страната при условията на чл.282, ал.2 – ал.6 ГПК. За да спре изпълнението, настоящият състав на ВКС е приел, че касационната жалба е допустима и че са изпълнени изискванията за внасяне на обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, според което същото се определя в размер на присъдената с решението сума. Процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително, както се предлага от молителя и не може да бъде подкрепено становището му, че в размера на дължимото обезпечение се включва и присъдената законна лихва. Изложеното налага извода, че спирането е допуснато при наличие на всички установени в процесуалния закон предпоставки и не са налице основания за отмяна на определението по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,