Решение № 2328 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119, ал. 7 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, срещу Решение № 1938 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 106/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД, ЕИК 206735400, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, е отменено негово Предписание изх.№ УО-1714/12.11.2024 г. за заплащане в 14 дневен срок на продуктова такса по чл. 14, ал. 1 от ЗУО в полза на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и водите /ПУДОС/ в размер на 0,90 лв./кг. за пуснатото на пазара през 2023 г. електрическо и електронно оборудване /ЕЕО/ с общо количество 11 411 992 кг. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД не е задължено лице по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО, както и че независимо че през 2023 г. дружеството не е имало договор с организация по оползотворяване с валидно разрешително, с участието му в колективна система задълженията му във връзка със закупеното през 2023 г. ЕЕО ще бъдат надлежно изпълнени преди това ЕЕО да излезе от употреба и се изпълнява целта на закона. Излага съображения, че дружеството, с дейността си припокрива легалната дефиниция, дадена в §.1, т.3 от ДР на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса и следователно може да се определи като лице по чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО; че заплатените от дружеството парични средства за пуснатото на пазара ЕЕО през 2023 г. на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД /“НООРО“АД/, чието решение за извършване на дейност е изтекло на 31.12.2022 г. и не е продължено, се явяват заплатени без основание; че дружеството като задължено лице по чл. 14, ал. 1 от ЗУО е било длъжно да проучи Организацията по оползотворяване, в която смята да членува и проявената от дружеството небрежност е довела до неоснователно изплатено възнаграждение, с което не се постига целта на закона; че платеното през 2024 г. възнаграждение към „Електрооползотворяване“ ЕАД не може да бъде зачетено като изпълнение на задълженията на дружеството относно целите, регламентирани в чл. 10 и чл. 14 от Наредбата за излязлото от употреба ЕЕО /НИУЕЕО/. Твърди, че е неправилен и изводът на съда за спазване целта на закона, тъй като съгласно чл. 10, ал. 4 от НИУЕЕО целта по събиране на ИУЕЕО се изпълнява ежегодно за периода от 01 януари до 31 декември на съответната отчетна година, свързано е с пазарния дял на съответното задължено лице за съответната година /чл.10, ал.5 от Наредбата/, поради което законовите разпоредби / чл.10 и чл.14 от Наредбата/ не предвиждат изпълнение на целите за 2023 г. през следващата календарна година. В заключение излага съображения за законосъобразност на оспореното предписание. Твърди и че присъденият от съда размер на разноските за адвокат се явява прекомерен, необоснован и несъобразен с фактическата и правна сложност на делото, като в тази връзка неправилно съдът не е уважил направеното възражение за прекомерност. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД, гр.Пловдив срещу Предписание изх.№ УО-1714/12.11.2024 г. на директора на РИОСВ - Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и прави възражение на прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД, гр.Пловдив, чрез процесуални представители адв. Й. Йорданов и адв.Л. Вълков, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба, излага подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд и счита постановеният съдебен акт за правилен. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Предписание изх. № УО-1714/12.11.2024 г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД е предписано в 14 дневен срок да заплати дължимата продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023 г. от категория 4 /4а и 4б/ от приложение № 3 към НИУЕЕО в общо количество 11 411 992 кг. по 0,90 лв./кг., съгласно Приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и водите /ПУДОС/. Съдът е установил, че през 2023 г. „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД е закупило и вложило в изгражданата от него фотоволтаична електрическа централа електрическо и електронно оборудване /ЕЕО/ - фотоволтаични панели с общо тегло 11 352 832 кг., които попадат в категория 4б от Приложение № 3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от НИУЕЕО и инвертори с общо тегло 59 160 кг., които попадат в категория 4а "големи уреди", съгласно същото приложение № 3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от НИУЕЕО. Във връзка с така закупеното ЕЕО дружеството е избрало да изпълнява задълженията и да постига целите по чл. 14 от ЗУО чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване по реда на чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО. За целта на 01.03.2023 г., преди закупуване на ЕЕО, дружеството е сключило договор с "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" АД гр.София /НООРО АД/ - дружество фигурирало в публикувания на интернет страницата на МОСВ списък на дружествата, които имат разрешение по чл. 81 от ЗУО, с предмет - оползотворяване на излязло от употреба ЕЕО и конкретно разписани права и задължения на страните. Съгласно чл. 19 от договора, за декларираното количество пуснато на пазара ЕЕО дружеството заплаща съответно възнаграждение, като за 2023 г. дружеството е заплатило изцяло дължимото възнаграждение, видно от фактури № 0000005606/25.05.2023 г и № 0000005653/14.07.2023 г. Във връзка с подадени от „НООРО“ АД до МОСВ отчети за първото и второто тримесечие на 2023 г., от името на дружества, посочени като негови членове, сред които и „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД, в МОСВ е извършена проверка, при която е установено, че „НООРО“ АД е събирало продуктова такса от посочените дружествата за пуснатото на пазара ЕЕО, с цел изпълнение на задълженията по чл.14, ал.1, т.2 от ЗУО, без да има основание за това. „НООРО“ АД е имало издадено разрешение, съгласно Решение №ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020 г. на министър на околната среда и водите, със срок на действие до 31.12.2022 г., което след изтичането на посочения срок, не е било продължено и не е издавано ново. След направено запитване от МОСВ до изпълнителна агенция по околна среда - Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ е установено, че в ПУДОС не е постъпвала продуктова такса по чл. 14, ал. 1 ЗУО за пуснатото на пазара през 2023 г количества ЕЕО от дружествата, членове на "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" АД. В тази връзка на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД, като част от дружествата, за които не са предоставени данни, че са заплатили продуктова такса за пуснатото за 2023 година ЕЕО, е извършена проверка. Във връзка със същата, с писмо вх. № 26-00-310/15.02.2024 г. на МОСВ дружеството е направило запитване относно издаденото Разрешение на „НООРО“ АД да оползотворява отпадъци от електрическо и електронно оборудване, в отговор на което МОСВ, с писмо изх. № 26-00-310-1/26.03.2024 г., е посочило, че от 01.01.2023 г. организацията не притежава разрешение за оползотворяване на отпадъци и заплатените към това дружество суми не следва да се приемат за изпълнение на задължение по чл. 14, ал. 1 ЗУО за периода 2023 г. На дружеството е посочено, че ако не сключи договор с организация по оползотворяване, дължи заплащане на продуктова такса на ПУДООС по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, съгласно чл.59, ал.1, т.1 от ЗУО. В тази връзка „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД е предприело действия по изпълнение на задължението си по чл. 14, ал.1 от ЗУО, като на 11.04.2024 г. е сключило договор с "Електрооползотворяване" ЕАД гр.Бургас - организация за оползотворяване на отпадъци от ЕЕО, с издадено разрешение по чл. 81, ал.1 от ЗУО и с фактура № 1000001805/30.04.2024 г., издадена от Електрооползотворяване ЕАД, дружеството изцяло е заплатило продуктовата такса по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗУО за пуснатите на пазара за 2023 г. количества ЕЕО. Това обстоятелства е потвърдено и при извършената, съгласно писмо изх. № 05-08-1897/31.07.2024 г. на МОСВ, проверка от длъжностни лица при РИОСВ-Пловдив, видно от Констативен протокол № 0013875/08.08.2024 г. Независимо от горното, с писмо рег. № 12-00-799-23/01.11.2024 г. на заместник- министър по околна среда и водите, на Директора на РИОСВ-Пловдив са дадени указания да се предприемат действия по издаване на предписание за ново събиране на продуктова такса по чл.14, ал.1 ЗУО за пуснатите на пазара през 2023 г. количества ЕЕО от дружеството. В изпълнение на тези указания, на основание чл. 114, ал. 1 ЗУО, е издаденото оспореното пред първоинстанционния съд Предписание. Същото е обжалвано пред министър на околната среда и водите, с жалба вх. №УО-1714-1/11.12.2024 г. по опис на РИОСВ-Пловдив, който не се е произнесъл в законоустановения срок, в резултат на което е инициирано съдебното производство. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счел е, че след като дружеството своевременно е сключило два договора - договор от 01.03.2023 г. с "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци" АД гр.София и договор от 11.04.2024 г. с "Електрооползотворяване" ЕАД гр.Бургас, същото е предприело действия по изпълнение на заплащане на уговореното възнаграждение като член на организация по оползотворяване и е заплатило дължимото възнаграждение за продуктова такса по чл. 14, ал.1 ЗУО, съгласно фактура № 1000001805/30.04.2024 г., издадена от Електрооползотворяване ЕАД. След като същото е изпълнило задълженията и целите по реда на чл. 14, ал. 2 ЗУО, дружеството към момента на издаване на административния акт не е задължено лице, по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Съдът е посочил, че независимо, че през 2023 г. дружеството не е имало договор с организация по оползотворяване с валидно разрешително, задълженията му по ЗУО и Наредбите по чл. 13 от ЗУО във връзка със закупеното през 2023 г. ЕЕО ще бъдат надлежно изпълнени през 2024 г., много преди това ЕЕО да излезе от употреба и да се превърне в отпадък, с което се изпълнява и целта на закона и подзаконовите актове за разделно събиране, повторно употреба, рециклиране и/или оползотворяване отпадъците. Отбелязал е и, че ЗУО не съдържа забрана чрез участие в колективна система да бъдат изпълнени задълженията по чл.14, ал.1 от ЗУО и да се постигнат целите определени с Наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО, във връзка с пуснати на пазара продукти през предходен период, каквато възможност изрично е потвърдена и от МОСВ в проведената с дружеството кореспонденция. Формирал е изводът, че потвърждението от страна на МОСВ и изпълнението от страна на дружеството на дадените от МОСВ указания да изпълни задълженията си като сключи нов договор с организация по оползотворяване с валидно разрешение, в т.ч. и двукратно заплатеното лицензионно възнаграждение за едно и също оборудване, са създали оправданото правно очакване у дружеството, че е изпълнил задълженията си за закупеното през 2023 г. ЕЕО чрез колективна система, поради което не следва да бъде изисквано от него заплащане на продуктова такса. Съдът е приел, че след като дружеството не е задължено лице по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗУО, административният орган незаконосъобразно му е издал предписание за заплащане на продуктова такса, в изпълнение на задължение по чл. 14, ал. 1 ЗУО. Във връзка с несъответствието на оспорения административен акт с целта на закона съдът е посочил, че договорът на дружеството с "Електрооползотворяване" ЕАД е действащ договор, по който организацията отчита изпълнение и дружеството заплаща договореното възнаграждение и дори през 2024 г. "Електрооползотворяване" ЕАД да не успее да отчете надлежно изпълнение на задълженията и целите си във връзка със закупеното от дружеството ЕЕО през 2023 г., на основание чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО, организацията по оползотворяване ще бъде задължена да заплати продуктовата такса. В тази връзка е обосновал извода, че или задълженията и целите по чл. 14 от ЗУО, респективно Наредбите по чл.13 от ЗУО за закупеното от дружеството ЕЕО през 2023 г. ще бъдат изпълнени, което в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целта на закона, или ако това не се случи за това ЕЕО ще бъде платена продуктова такса от организацията по оползотворяване "Електрооползотворяване" ЕАД. По изложените съображения съдът е отменил обжалваният административен акт и е присъдил направените от дружеството разноски по делото. Приел е за неоснователно и направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, по съображенията, че същото се явява в съответствие с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав намира за неоснователно бланкетно наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Според съдебната практика, съществено е това нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В случая правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е изяснил релевантните за спора факти, детайлно е разгледал изложените твърдения и доводи за пороци на акта и на производството, и е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до посоченото нарушение. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното Предписание на директора на РИОСВ-Пловдив е материално незаконосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Правилни са изводите на решаващия съд, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган. Директорът на РИОСВ е контролен орган по смисъла на чл.114, ал.1 ЗУО, който упражнява контрол за изпълнението на задълженията на лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, в т. ч. правилното начисляване и/или своевременното заплащане на продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5. В случая, с оглед указанията на горестоящия административен орган, директорът на РИОСВ-Пловдив е осъществил контрол за спазване на задълженията на дружеството-жалбоподател като лице по чл. 14, ал. 1 ЗУО, пуснало през 2023 г. на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, относно правилното начисляване и своевременното плащане на дължимата продуктова такса по чл. 59, ал. 1 ЗУО. И настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че дружеството не е задължено лице по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗУО и не дължи заплащането на продуктова такса. Безспорно по делото се установява, че в изпълнение на задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, дружеството е сключило два договора с организации по оползотворяване и рециклиране на отпадъци, на които е заплатило дължимото възнаграждение за пуснатите на пазара през 2023 г. продукти - електронно и електрическо оборудване, вложено в изгражданата от него фотоволтаична електрическа централа. Следователно, дружеството е участвало в колективна система за изпълнение на задълженията по чл.14, ал.1 от ЗУО и със заплащането на дължимото възнаграждение, съгласно сключените договори, същото е изпълнило задълженията си и целите по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗУО за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците за 2023 г. за цялото количество пуснато на пазара ЕЕО. В тази връзка несъстоятелен е изводът на административния орган, че дружеството не е изпълнило целите по чл. 14, ал. 2 от ЗУО, тъй като "НООРО" АД към 2023 г. не е имало правно основание да извършва дейност като организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци, вследствие на което платеното от страна на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД възнаграждение се явява платено без основание. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Както бе посочено по-горе договорът между „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД и "НООРО" АД е сключен на 01.03.2023 г., към която дата, макар и с изтекло към 31.12.2022 г. разрешение, "НООРО" АД фигурира в официално поддържания на страницата на МОСВ „Списък на организации по оползотворяване на излязло от употреба ЕЕО, притежаващи разрешение по чл.81 от ЗУО“ и което дружество надлежно, до средата на 2023 г., подава информация към МОСВ. В касационната инстанция е представено писмо с рег.№ 94-00-193-5/17.03.2025 г. на МОСВ, от което се установява, че "Съобщението за липса на разрешение по чл. 81 от ЗУО на "НООРО" АД за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ЕЕО е публикувано на 01.03.2024 г. видно от разпечатка на дневника за вписване в сайта на МОСВ, предоставена от дирекция УООП от системен администратор", което обосновава извода, че към датата на сключване на договора заинтересованите лица, сред които и „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД не са били надлежно уведомени, че разрешението на "НООРО" АД за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци е изтекло и не е било продължено по реда на чл.89 от ЗУО, каквото законово задължение МОСВ има по силата на чл. 92, ал. 2 от ЗУО. Сключването на два договора с организации за оползотворяване на отпадъци от ЕЕО, като втория – непосредствено след писмото на МОСВ изх. № 26-00-310-1/26.03.2024 г., сочат на добросъвестно поведение от страна на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД да изпълни задълженията си, произтичащи от ЗУО и НИУЕЕО. След като дружеството е заплатило по договора от 11.04.2024 г. с "Електрооползотворяване" ЕАД гр.Бургас и дължимо възнаграждение по чл. 14, ал. 1 ЗУО за пуснатите и през 2023 г. ЕЕО, същото е изпълнило задълженията и целите по реда на чл. 14, ал. 2 ЗУО и не е задължено лице, по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО. В тази връзка несъстоятелни са твърденията на касатора, че след като задълженията не са изпълнени в срок - до края на 2023 г., то същите следва да се приемат за неизпълнени. ЗУО и Наредбите по приложението му не съдържат изрична забрана за изпълнение на целите по чл.14 за ЕЕО пуснато на пазара в предходен период, поради което изпълнението на целите със закъснение би могло да се приеме за административно нарушение и да влече законова санкция. В този смисъл са и разпоредбите на чл.2 и чл.23 от НОРРЗПТ, които обвързват заплащането на продуктова такса с неизпълнението въобще на целите по чл.14 ЗУО. Правилни и обосновани са и изводите на решаващия съд, че оспореното предписание не съответства на целта на закона. Основната цел на ЗУО е защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и повишаване ефективността на това използване. В случая „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД е постигнало тази цел със сключването на договор с организация по оползотворяване на ИУЕЕО, която организация отчита изпълнение на задълженията и целите срещу заплащане на договорено възнаграждение и която организация ще бъде задължена да заплати продуктовата такса, ако не постигне целите по чл.14 от ЗУО. Оспореното предписание, обаче, задължава „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД да заплати същата продуктова такса, дължима от "Електрооползотворяване" ЕАД гр.Бургас, т. е. за едно и също ЕЕО се търси два пъти като дължима продуктова такса, с което се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6, ал.2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като целта на закона вече е постигната чрез сключването на договор с "Електрооползотворяване" ЕАД гр.Бургас за участие в колективна система по оползотворяване на отпадъци, вменяването на повторно задължение се явява несъответно и несъразмерно на целта на закона. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Първоинстанционният съд, като съд по фактите, е изложил съображения и относно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е съобразено с Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Доколкото в първоинстанционното производство направеното възражение за прекомерност не е мотивирано, съдът правилно, при спазване критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приел възражението за неоснователно. Настоящата инстанция не намира основания за изменение на решението в тази част - съдът е сезиран със жалба, с обем от 24 страници, изготвена от процесуалните представители на дружеството, с подробен анализ на фактическата обстановка, нормативната уредба, относимото европейско законодателство и практика на СЕС, процесуалните представители са участвали в проведеното открито съдебно заседание и са ангажирали доказателства, а заплатеното адвокатско възнаграждение е в съответствие с чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, при материален интерес от 10 270 792,80 лева. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, основателно се явява искането на ответното дружество за заплащане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Настоящият състав обаче намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед предмета и обема на действително оказаната правна защита - изложените в отговора на касационната жалба съображения преповтарят изложените пред първоинстанционния съд и действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че в случая уговореният и заплатен от дружеството размер на адвокатското възнаграждение, който е същият по размер с договореното пред първата инстанция, не може да се определи нито като съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Предвид изложеното и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът приема, че на ответното дружество следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева. На основание §. 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,