Определение № 5154 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. А. и А. В. А., действаща чрез майка си и законен представител К. В., всички действащи чрез процесуалния си представител адвокат И. Х. К. от АК – П., срещу въззивно решение № 488 от 20.04.2026 г. по в. гр. д. № 1681/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение състав на САС е отменил решение № 261185 от 03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 9457/2018 г. по описа на Софийски градски съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 260196 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 9457/2018 г., в частта, в която исковата претенция с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 от ЗЗД на „ИНВЕСТБАНК” АД против В. В. А. и А. В. А. (в качеството им на наследници по закон на първоначалния ответник ЧСИ В. А.), е уважена над общата сума в размер на 53 967.42 лв., равни на 27 693.10 € - по 13 846.56 евро за всяка една от тях, до присъдената от СГС обща сума от 70 234,08 лв., равни на 35 910.11 € или по 35 117.04 лв., равни на 17 955.06 евро за всяка една от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерното бездействие на първоначалния ответник В. А. А., в качеството му на ЧСИ по изпълнително дело №, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - г. до окончателното плащане на главницата. В отменената част съдът е постановил отхвърляне на предявения от „ИНВЕСТБАНК” АД против В. В. А. и А. В. А., действаща чрез майка си и законния си представител К. В. В., (в качеството им на наследници по закон на първоначалния ответник ЧСИ В. А.), иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, над сумата 53 967.42 лв., равни на 27 693.10 € - по 13 846.56 евро с левова равностойност или 26 983.71 лв. за всяка една ответница), до присъдените 70 234,08 лв. (определени от Софийски градски съд), равни на 35 910.11 € или по 35 117.04 лв., равни на 17 955.06 евро за всяка една ответница, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерното бездействие на първоначалния ответник В. А., в качеството му на ЧСИ по изпълнително дело №, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - г. до окончателното плащане на главницата. Касаторите заявяват, че обжалват въззивното съдебно решение в частта, в която след като частично е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 9457/2018 г. на СГС и частично е отхвърлен предявеният от „ИНВЕСТБАНК“ АД иск, макар и без изричен диспозитив на въззивното решение, първоинстанционното решение се явява потвърдено, а предявеният иск се явява уважен за сумата от 53 967.42 лева /равни на 27 693.10 евро/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 12.07.2018 г. до окончателното плащане на главницата. Излагат съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалвания в съответната му част съдебен акт и прилагат изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ответната по касация страна „ИНВЕСТБАНК” АД със становище за нейната неоснователност. Не е постъпил отговор от трето лице - помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. При проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба настоящата касационна инстанция констатира, че касационната жалба се явява без предмет поради допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че ответниците, настоящи касатори, следва да носят отговорност по така предявения иск за общата сума от 53 967.42 лв., равни на 27 693.10 € или по 13 846.56 евро за всеки един от тях. Във въззивното производство ответниците са обжалвали решението на първостепенния съд изцяло, вкл. и по отношение на отговорността им за сумата от 53 967.42 лева. Налице е пропуск от въззивния съд да потвърди обжалваното пред него решение в тази му част, а именно срещу нея е насочена касационната жалба. Пропускът на съда да посочи в диспозитива си изложеното в мотивите му становище за неоснователност на въззивната жалба по отношение на дължимост на сумата 53 967,42 лв. следва да бъде отстранен по почин на съда по реда на поправянето на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който да проведе процедура за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като отрази в диспозитива своя извод, съдържащ се в мотивите на решението, че първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта за ангажиране отговорността на ответниците до сумата от 53 967.42 лева. Едва след изпълнение на процедурата по чл. 247 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд, постановил атакуваното решение, касационната инстанция може да се произнесе по подадената касационна жалба по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение