Определение № 312 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1026/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3, предл. III ГПК. Образувано е по частна жалба на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД срещу решение № 88/07.01.2020 г. по в. гр. д. № 13 971/2018 г. на СГС, с което е отказано допълване на решение № 6762/03.10.2019 г. по същото дело и присъждане на разноски в полза на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД за производството пред СРС. Жалбоподателят „БТВ Медиа Груп“ ЕАД прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като неправилно съдът е отказал да допълни решение № 6762/03.10.2019 г. в частта за разноските с мотив, че пътят за защита на дружеството жалбоподател е чрез иницииране на производство по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение. Всъщност последното е обжалвано в неговата цялост, включително в частта за разноските, и при извод на въззивната инстанция за преразпределение на отговорността за разноски, то такова преразпределение е следвало да бъде извършено и за разноските в първоинстанционното производство. Жалбоподателят моли атакуваният акт да бъде отменен и разноски за първа инстанция да бъдат присъдени на „БТВ Медиа Груп” ЕАД, а не на „Моллов Пикчърс” ЕООД. Ответникът по жалбата „Моллов Пикчърс” ЕООД я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение като му бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по в. гр. д. № 13 971/2018 г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „БТВ Медиа Груп” ЕАД срещу решение № 383 343/17.07.2018 г. на СРС. С цитираното решение предявеният от „Моллов Пикчърс” ЕООД срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане в размер 22 458, 37 лв. поради погасяването му по давност е уважен. С решението отговорността за разноски е възложена на ответника при приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивното производството е приключило с постановяване на решение № 6762/03.10.2019 г., потвърждаващо първоинстанционното такова, но при разпределение на разноските в тежест на въззиваемия ищец с мотив, че въззивникът ответник „БТВ Медиа Груп” ЕАД не е станал причина за завеждане на иска. Ищецът въззиваем „Моллов Пикчърс” ЕООД с молба от 09.10.2019 г. е инициирал поправка на очевидна фактическа грешка в решението на възззивния съд поради счетеното от него наличие на противоречие между мотиви и диспозитив при разрешаване на въпроса за дължимостта на разноски, тъй като изгубилата делото страна е получила присъждане на разноски. С молба от 04.11.2019 г. „БТВ Медиа Груп” ЕАД е сезирал въззивния съд с молба за допълване на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК с присъждане на разноски в полза на дружеството и за първа инстанция. По исканията на страните СГС се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство решение № 88/07.01.2020 г., което съобразно разрешението, дадено в мотивите на т. 8 и т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и в определение № 171/2019 г. по ч. гр. д. № 2950/2019 г., на II ГО, ВКС, определение № 304/2014 г. по ч. т. д. № 3791/2013 г. на II ТО, ВКС, определение № 532/2013 г. по ч. т. д. № 2732/2013 г. на II ТО, ВКС, има характер на определение по смисъла на чл. 248 ГПК. С цитирания акт молбите на „Моллов Пикчърс” ЕООД и „БТВ Медиа Груп” ЕАД са оставени без уважение с мотив, че в решение № 6762/03.10.2019 г. по в. гр. д. № 13 971/2018 г. не е допусната очевидна фактическа грешка, а изменение на постановеното от СРС решение в частта за разноските може да бъде постигнато само по реда на чл. 248 ГПК. В частта, с която молбата на „Моллов Пикчърс” ЕООД е отхвърлена, актът на въззивния съд е влязъл в сила като необжалван. В останалата част той е предмет на проверка от настоящата инстанция. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС, проверявайки изцяло правилността на обжалваната от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД част от атакуваното решение, счита, че това дружество няма право да претендира присъждане на разноски за производството пред СРС. Този извод се налага, не защото „БТВ Медиа Груп“ ЕАД не е инициирало искане с правно основание чл. 248 ГПК пред СРС, а защото разноски не му се дължат поради правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Не отговаря на фактите по делото и процесуалното поведение на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД допуснатото от въззивния съд преразпределение на отговорността за разноски и извършеното приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Дружеството ответник е оспорило предявения от „Моллов Пикчърс” ЕООД иск и е обжалвало решението на СРС с неуспех /въззивната жалба е счетена от СГС за неоснователна/, поради което правно необосновано от въззивния съд е прието, че приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която предвижда, че отговорността за разноски се възлага на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и ако признае иска. В случая не е налице кумулация на двете изискуеми се предпоставки. Отговорността за разноски в рамките на въззивното производство е следвало да бъде възложена на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД при приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй както е процедирал и СРС. При това разрешение щеше да бъде постигнат синхрон в разпределение на отговорността за разноски за двете съдебни инстанции в логическа връзка с резултата от решаващата им дейност по повод предявения иск и процесуалното поведение на ответника. Действително, в частта, с която „Моллов Пикчърс“ ЕООД е осъдено да заплати разноски за въззивното производство, решение № 6762/03.10.2019 г. е стабилизирано, но това обстоятелство не се явява пречка да бъде отречено правото на разноски на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и за двете съдебни инстанции в мотивите на настоящия акт, което да обоснове извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, подадена пред въззивната инстанция. Атакуваното решение с характер на определение се явява законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено по различни от изложените в него съображения. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски на ответника по жалбата в размер на доказаните такива пред настоящата инстанция – 2 400 лв. адвокатски хонорар. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3, предл. III ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС