Определение № 187 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. Д., чрез адв. Георгиев като процесуален представител, срещу определение № 15622 от 28.08.2024 г., постановено по адм. дело № 6187/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата й против разрешение за строеж № 5/24.01.2024 г. на главния архитект на район „Студентски“, Столична община, допълнено с определение № 15778 от 30.08.2024 г. по същото дело, с което производството е прекратено. Претендира отмяна на обжалваните определения и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът - главният архитект на район „Студентски“, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Мечкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебни актове от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Т. Д. срещу разрешение за строеж № 5/24.01.2024 г. на главния архитект на район „Студентски“, Столична община, издадено на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, изр. първо, ал. 8 и ал. 9 и чл. 152, ал. 1 ЗУТ за строеж: „Реконструкция на капандури в Ателие 1 на 5-етаж (стар тавански етаж)“, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1603.5719.1.17 по КККР на гр. София, УПИ VI, кв. 6 по плана на гр. София, м. Дървеница, район Студентски, с възложител С. Т. Т.. С обжалваните определения оспорването е оставено без разглеждане поради липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. За да обоснове извод за недопустимост на жалбата, съдът приема, че частната жалбоподателка е извън кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като се легитимира като собственик на идеална част от поземления имот, а в случая не се касае за ново строителство, пристрояване или надстрояване на заварен строеж. Излага съображения, че разрешението за строеж не е и за преустройство или промяна на предназначението на процесното ателие, поради което оспорващата не попада и сред лицата по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Достига до извод за неприложимост по отношение на Д. и на т. 3 от цитираната разпоредба, тъй като не доказва собственически права по отношение на предмета на разрешението за строеж. Приема, че след като не е предвидено преустройство не е налице и възможността да е заинтересовано лице по т. 4 от същата норма. Предвид изложеното съдът обосновава заключение, че жалбоподателката не е активно легитимирана да обжалва разрешението за строеж. Определенията са неправилни. Формираният от съда извод за недопустимост на оспорването е необоснован и е направен без да е изяснена фактическата обстановка по делото и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно § 5, т. 44 ДР ЗУТ „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Тълкуването на понятието сочи на извършването на такива строително-монтажни дейности, при които се запазва строежът в съществуващия му вид, като се цели подобряването на неговата устойчивост и трайност. В тази хипотеза е допустима частичната замяна на някои от изброените елементи и изпълнението на нови такива, без да се засяга целостта на съществуващата сграда и самостоятелните обекти в нея. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересованите лица в производството по издаване на разрешение за строеж. В съдебния акт е извършена формална преценка относно непопадането на оспорващата сред разполагащите с право на жалба съобразно цитираната разпоредба при разглеждане на предвиденото строителство като такова, съставляващо реконструкция на двете капандури в ателие 1 на 5-ти етаж на сградата, предмет на оспорения акт. От съда не е изследвано, включително и чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, какво точно е предвидено с процесното разрешение за строеж, съответно дали е налице единствено реконструкция или преустройство на ателието, при което се отнемат общи площи с промяна на предназначението им и/или се засягат съществено общи части на сградата във връзка с определяне на приложимостта на разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ за изследване на правния интерес на жалбоподателката. Като предмет на оспореното разрешение за строеж е посочена „реконструкция на капандури в Ателие 1 на 5-етаж (стар тавански етаж)“. Данните по делото обаче сочат, че всъщност се касае за частично премахване на покривната конструкция и изграждане на продължение на съществуващите на място капандури на ателието. От одобрените инвестиционни проекти за първоначалното изграждане на сградата и тези към процесното разрешение за строеж се установява, че съществуващата сграда е изградена през 1978-1980 г., като поради влошено състояние през 2017 г. е извършен ремонт на покрива, при което дебелината на покривната конструкция е увеличена и по съществуващия корниз по целия периметър на стоманобетоновата плоча е надзидан тухлен зид от 25 см. Строителни книжа за извършения основен ремонт не са изискани и представени по делото във връзка с установяване на съществуващото положение към момента на издаване на оспорения акт. Видно от комплексния доклад за оценката на съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, част „Конструктивна“, конструктивното становище към инвестиционния проект и оценката за сеизмична осигуреност, в случая се предвижда „доизграждане с широчина от 1,65 м в участък с дължина от 6 м. на съществуващи капандури“, осъществено чрез премахване в този участък на наклонена дървена покривна конструкция. Според графичната част на проекта, вертикален разрез А-А и Б-Б, в зоната на покривната конструкция, която се премахва, се предвижда увеличаване на обема на процесното ателие чрез доизграждането на двете капандури, което изключва посочената в строителното разрешение хипотеза на реконструкция. Покривът на четириетажната жилищна сграда с пети тавански етаж по проектите от 1978 г. е проектиран като четирискатен на две нива, който в одобрените инвестиционни проекти от 24.01.2024 г. е с различна конфигурация - по-високата му част е продължена, а част от по-ниската е предвидена за премахване в участъка на разрешеното строителство и към ателието на възложителя са прибавени допълнителни площи чрез извеждането на капандурите в тези части. При тези данни неправилно съдът формира извод за предвидена единствено реконструкция на капандури, както е определена в разрешението за строеж. С описаните строително-монтажни работи е изрично заложено приобщаване на част от подпокривното пространство към ателието на възложителя на таванския етаж и засягане на покрива на жилищната сграда, чрез частичното му премахване на долно ниво и доизграждане на горното, въпреки запазването на кота било и кота стреха на сградата. Следователно, независимо от отразения в разрешението за строеж предмет: „Реконструкция на капандури в Ателие 1 на 5-етаж (стар тавански етаж)“, в случая се предвижда промяна в параметрите на самостоятелен обект в жилищна сграда в режим на етажна собственост, което включва и изменение в силуета на покрива на сградата, представляващ обща част според чл. 38 от Закона за собствеността. По делото не е изследвано дали с проектираните капандури се отнемат общи площи, съответно дали се променя предназначението им или съществено се изменят общите части на сградата. Предвид изложеното първоинстанционният съд незаконосъобразно и необосновано приема, че за жалбоподателката липсва правен интерес от оспорване на строителното разрешение по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, без преди това да изясни фактическата обстановка по делото. Като формално приема, че е налице единствено реконструкция на капандурите на ателието на възложителя без да са обсъдени представените одобрени проекти, конструктивно становище и комплексен доклад, по делото остава неизследван въпроса какъв точно е обхватът на разрешените строително-монтажни дейности, попадат ли в в понятието за реконструкция или съставляват преустройство на процесното ателие, съответно за приложимостта на разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, относима към преценката за наличие по отношение на жалбоподателката на правен интерес от оспорването. Процесната сграда според събраните по делото доказателства безспорно е жилищна в режим на етажна собственост видно от представените по делото нотариален акт и протоколи от 2017 г. от проведено общо събрание на собствениците по различни въпроси (сред които и за даване на съгласие за извършване на строително-монтажни работи във връзка с корекция на покривната конструкция относно ателие № 1). Одобрените проекти, съгласно които е издадено оспореното строително разрешение, сочат на приобщаването на нови площи към ателието на възложителя, разпоположено на последния етаж на съществуващата жилищна сграда, при което се засяга и покривът, представляващ обща част. Частната жалбоподателка, противно на приетото от административния съд, с нотариален акт № 125, том I, рег. № 13191 по дело № 101 от 2012 г. се легитимира не само като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1603.5719 по КККР на гр. София, в който се намира сградата, по отношение на чието ателие № 5 е разрешено строителството, но и като съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1603.5719.1.2 – апартамент № 2, мазе № 5 и таванска стая № 1 от тази сграда. Неизяснен остава въпросът за конкретното разположение на таванската стая и дали същата е съседна на процесното ателие. В случай, че разрешеното строителство е такова, съставляващо преустройство на ателието на възложителя, при което се отнемат общи площи с промяна на предназначението им или съществено се изменят, съответно завземат общи части на сградата в резултат на предвидените строително-монтажни работи, то е годно да обоснове приложението на чл. 149, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 185, ал. 2 ЗУТ по отношение на собственик на самостоятелен обект в сградата. Като не са събрани и обсъдени необходимите доказателства от значение за преценката относно наличието или липсата на правен интерес за жалбоподателката да оспори разрешението за строеж се препятства проверката на направеното заключение за недопустимост на нейното оспорване. След като изпълни задължението си да установи фактическата обстановка по делото чрез използване на специални знания, първоинстанционният съд следва да извърши преценка на допустимостта на жалбата, респективно при липса на процесуални пречки - да се произнесе по нейната основателност. Изложените в частната жалба доводи за издаването на разрешителния акт с цел узаконяване на вече установено с влязла в сила заповед за премахване на незаконно изградено на място строителство са такива по съществото на спора и не подлежат на обсъждане в настоящото частно производство. С оглед изложеното обжалваните определения като неправилни следва да бъдат отменени, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването, като се назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на вида и обхвата на предвидените с оспорения акт строително-монтажни дейности. По претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство и в зависимост от изхода на делото, дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,