Определение № 624 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6956/2013 г.

Образувано е по частна жалба на И. А. К., Р. И. А. и А. И. А., подадена от процесуалния им представител адв. В. Е., срещу разпореждане № 1340 /28.08.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 32 /2013 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е върната касационната жалба на И. А. К., Р. И. А. и А. И. А. поради неотстраняване на нередовности след указания на съда в определения едноседмичен срок: процесуалният представител на тримата жалбоподатели отново е предложил същата касационна жалба (със съдържание като вече подадената), в която не посочва името и адреса на страната, която я подава, съгласно императивната разпоредба на чл.284,ал.1,т.1 ГПК. Процесуалният представител на частните жалбоподатели твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. в касационната жалба е посочил своето име и адреса на кантората си и че има качество на страна по делото – адвокат – пълномощник. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Изискването касационната жалба да съдържа името и адреса на страната, която я подава, се съдържа в разпоредбата на чл.284,ал.1,т.1 ГПК, а изискването въззивният съд да извършва проверка за редовността на касационната жалба и да дава указания на страната за отстраняването им в срок – в чл.285 ГПК. Подадената от адв. В. Е. касационна жалба не съдържа посочване на имена и адреси на страните, които я подават. Поради което е нередовна и указанията за отстраняване на тези нередовности са законосъобразни. В случая те са дадени най-напред от ръководител на отделение във ВКС, а после и от съдия в апелативния съд, който е администрирал жалбата. Подалият касационната жалба е следвало да ги изпълни. Вместо това той е подал нова касационна жалба, в която отново липсва изискуемия от закона реквизит. С това нередовностите на подадената касационна жалба не са отстранени и постановеното разпореждане за връщане е в законосъобразно приложение на правомощието на въззивния съд по чл.286,ал.1,т.2 ГПК. Д. в частната жалба, че адвокатът – процесуален представител по пълномощие на страна по гражданско дело е страна по делото е неоснователен. ГПК разграничава ясно участващите в съдебните производства лица от техните представители (чл.3), страните по делото от техните пълномощници и процесуални представители по пълномощие, каквито са адвокатите (чл.26, чл.32,т.1 и нататък), също и касационни жалбоподатели и техните пълномощници, между които адвокатите (чл.284,ал.2 ГПК). Тези разлики са проведени и в Закона за адвокатурата и са толкова основополагащи, че не следва да се разясняват повече тук, особено на адвокат. Вярно е, че има връзка между адвоката и страната която той представлява по гражданско дело, една от проявните форми на която е, че последиците от действията на адвоката – процесуален представител на страна по делото възникват направо в правната сфера на лицата, които представлява по делото (такава последица е връщането на касационна жалба поради допускането на нередовност в нея, която не е отстранена въпреки указанията на съда). Към това следва да се добави и че подадената от адв. В. Е. частна касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, също не съдържа имена и адреси на страни, които я подават (въпреки разпоредбата на чл.276 ГПК, която препраща към тази на чл.260,ал.1 ГПК) и този недостатък е отстранен след поредното указание на въззивния съд. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав