Решение № 5878 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., гр. Варна, срещу Решение № 7547/07.07.2025 г. по адм. дело № 374/2024 г. по описа на Административен съд Варна /АдмС Варна/, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Национален осигурителен институт, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му. Ответната страна - Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез гл. юрк. Костадинова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд-Варна е било образувано по исковата молба на Н. А. Н., срещу Националния осигурителен институт, с която претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служител на ТП на НОИ по подадено заявление за отпускане на пенсия. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че Н. е подал Заявление вх. № 2112-03-804/06.07.2021 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявлението са представени ЕР № 0874/01.03.2021 г. от ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна и изменящото го ЕР № 1212/15.06.2021 от НЕЛК. От двете експертни решения било установено, че на Н. е определена 80 % трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 29.10.2020 г. и срок на инвалидността до 01.03.2024 г. Изменителното експертно решение е потвърдено от медицинска комисия при ТП на НОИ Варна с решение № 5246/01.07.2021 г. По заявлението е издадено разпореждане [номер]/21.01.2022 г., като предвид висящото производство за обжалване на ЕР № 1212/15.06.2021 г. на НЕЛК пред съда, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. при условията на чл. 98, ал. 7 от КСО от 06.07.2021 г. със срок до 01.03.2024 г. Разпореждането е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ, който е отхвърлил жалбата с Решение № 2153-03-30/04.03.2022 г. Последното решение е било обжалвано от Н. пред Административен съд-Варна по адм. дело № 522/2022 г. по отношение на началната дата на отпускане на пенсията. С Решение № 958/05.07.2022 г. Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Н.. С цитираното в исковата молба Решение № 2775/16.03.2023 г. на Върховния административен съд по дело № 7517/2022 г. първоинстанционното решение е отменено, отменени са решението на Директора на ТП на НОИ и разпореждането на ръководителя ПО в частта за началния момент на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и преписката е върната за разрешаване на спора по същество. Според получената от ръководителя ПО при ТП на НОИ Варна информация с писмо с.д. № 3809/05.03.2025 г. към датата на това писмо е нямало произнасяне по началната дата на пенсията. С разпореждане [номер]/15.04.2025 г., постановено по същото заявление от 06.07.2021 г. с оглед изпълнението на Решение № 2775/16.03.2023 г. на Върховния административен съд по дело № 7517/2022 г., е преразгледан въпросът по същество, при което е било установено, че Н. няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не отговаря на условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО, а именно 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, от които поне една трета да е действителен. Във връзка с това е отменено разпореждане от 21.01.2022 г. и на Н. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск, като в мотивите си е приел, че ищецът не е доказал наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно наличието на вреда. С оглед на това е приел, че отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма прави иска неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - наличие на незаконосъобразен акт, постановен при извършване на административна дейност, който да е отменен по съответния законов ред; - наличие на вреда; - наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията и отхвърляне на иска. В конкретния случай разпореждането от 21.01.2022 г. е било отменено по отношение на началната дата на отпускане на пенсията и преписката върната за ново произнасяне. Действително, Ръководителят ПО при ТП на НОИ Варна не е спазил 4-месечния срок по чл. 98, ал. 1, изр. второ от КСО за произнасяне по заявлението от 06.07.2021 г., като вместо до 06.11.2021 г. се е произнесъл на 21.01.2022 г. При връщането на преписката по заявлението от 06.07.2021 г. за ново произнасяне на същия орган с Решение № 2775/16.03.2023 г. на Върховния административен съд по дело № 7517/2022 г., произнасяне по първоначалното заявление е налице едва на 15.04.2025 г. Както правилно е посочено от съда, претендираните от ищеца имуществени вреди са за пропусната полза вследствие от несвоевременно произнасяне за отпускане и съответното изплащане на лична пенсия за инвалидност за периода от 29.10.2020 г. до 05.07.2021 г. Размера на пропуснатата полза ищецът определя като законната лихва върху сумата, която той счита за дължима от датата на инвалидизацията - 29.10.2020 г. Първоинстанционният съд безспорно е установил, че не е налице вреда за лицето, тъй като актът на ВАС не е постановен в производство по същество и е следвало административния орган да преразгледа въпроса като се произнесе с акт, съобразно указанията на ВАС. За лицето, освен това не е настъпило право на обезщетение поради липса на произнасяне на административния орган и съответно изискуемо задължение за изплащане на пенсия. След като безспорно е установено, че не са налице настъпили вреди, то явно е, че отсъства една от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. След като една от тези предпоставки не е налице, искът е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от АдмС Варна. Ето защо, настоящата инстанция намира решението на първоинстанционният съд за обосновано и правилно, и следва да го остави в сила. С оглед заявеното искане от ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и предвид изхода на спора пред касационната инстанция, искането следва да бъде уважено в размер на 51,13 евро. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение