Определение № 193 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2015 г.

Производството е по чл. 247 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Н. В. чрез адв. Ал. Г. срещу разпореждане №10 от 13.01.2015г по ч.гр.д. № 5504/2014г на Върховен касационен съд, VІ г.о, с което е върната като недопустима негова частна жалба срещу постановеното по ч.гр.д. № 5504/2014г на Върховен касационен съд, VІ г.о определение №715 от 03.10.2014г, Върнатата като недопустима частна жалба е постъпила срещу определение, с което по реда на чл. 247 ал.2 ГПК е било потвърдено определение №236 от 14.03.2013г по гр.д. № 3922/2014г на друг състав на ВКС ІV г.о ,оставил без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение. Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно. Касае се за преграждащо определение ,в които случаи ВКС упражнява касационен контрол, когато определението е такова по т.1 или т.2 от чл.274 ал.3 ГПК. Жалбоподателят прави анализ на тесктовете на чл. 274 ГПК и обхвата на различните хипотези за да изтъкне ,че и тук съставът на ВКС е имал за задължение само да администрира жалбата, както е установено това за въззивните съдилища в случай на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Пред Върховен касационен съд, VІ г.о е постъпила частна жалба срещу постановеното от състава окончателно определение. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема довода ,че процесуалната допустимост на така постъпилата жалба срещу съдебен акт ,за който по-нататъшно обжалване по реда на гл.ХХІ ГПК не е допустимо, е въпрос извън преценката на състава на ВКС ІV г.о, постановил окончателтното определение. Обжалваният понастоящем акт е допустим и по същество правилен .Недопустими са и не подлежат на разглеждане частни касационни жалби, депозирани срещу определения, за което законът не предвижда касационно обжалване. Самата обжалваемост, правилно преценена от състава на ВКС VІ г.о, няма връзка с изложените от частния жалбоподател съображения за допустимо касацонно обжалване на въззивните определения, няма връзка и с ограничителното прилагане на основанията, при които първоинстанционен, или въззивен съд могат да връщат постъпили срещу актовете им жалби до по- горна инстанция. По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о