Определение № 161 от 07.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2567/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. СНЦ „Българска федерация по шахмат“ СНЦ и „Шахматен клуб Спартак и двамата чрез А. К., председател и на двете сдружения, обжалват определение № 565 от 09.09.2021 г. по в.т.д. 514/21 г. по описа на Апелативен съд – София, с което са върнати, на основание чл. 262, ал.2, т. 2 от ГПК въззивните им жалби. Двамата жалбоподатели излагат съображения за неправилност на постановеното определение по отношение на двамата, сочейки, че са уведомявани само на адрес [населено място], [улица], адрес на седалище и управление, но не и на посочения изрично във въззивната жалба адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], ап. 3, на който адрес СНЦ „Българска федерация по шахмат“ изобщо не било призовавано. Многократно били връчвани книжа на посочения адрес по други дела. Сочи факта, че бил внесъл дължимата държавна такса. Оспорва приложението на чл. 50 от ГПК. Счита, че не е бил достатъчен срокът от издаване на разпореждането до приложението на чл. 50 от ГПК, т.е. не било осъществено връчване съобразно изискванията на закона. Посочва, че с оглед изпратените копия от документи, не му е изпратен точно препис от определението, т.е. че изпратеното определение е различно от това, което е посочено, че се изпраща. Била налице и разлика в датите на акта. По отношение на СНЦ „Шахматен клуб Спартак“ излага съображения, че при връчване на съобщение за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, нямало данни за необходимия брой посещения на адреса. Отбелязването, че „лицето живее в София“ по отношение на юридическо лице, било несъответно на изискванията на закона. Било налице несъответствие на номерацията на листата по делото. Твърди несъответствие в датите на определението. Моли да се отмени определението. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на СНЦ „Шахматен клуб Спартак“ чрез А. К.“ на 01.10.2021 г. Частната жалба е подадена на 08.10.2021 г., следователно е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок. Частната жалба на СНЦ „Българска федерация по шахмат“ е подадена също на 08.10.2021 г. Съобщение за обжалвания акт на този жалбоподател е връчено по-късно от датата на подаване на частната жалба, следователно като подадена преди началото на срока, тази частна жалба също е допустима. С обжалваното определение № 565 от 10.09.2021 г. по т.д. 514/21 г. Апелативен съд – София, е върнал въззивните жалби на жалбоподателите. За да постанови този акт, съдът е приел, че с разпореждане от 08.06.2021 г. бил указал на СНЦ „Българска федерация по шахмат“ и СНЦ „Шахматен клуб Спартак“, че следва в едноседмичен срок от съобщението да внесат по 60 лв, представляващи размера на дължимата държавна такса, в пълния й размер, съобразно предмета на обжалване. Посочено е, че съобщения са връчени на 05.08.2021 г., като в дадения срок не са отстранени нередовностите на въззивните жалби. При извършената проверка, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че СНЦ „Българска федерация по шахмат“ и СНЦ „Шахматен клуб Спартак“ са подали обща въззивна жалба срещу решение от 18.01.2021 г. по т.д. 345/20 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав. Жалбоподателят „Българска федерация по шахмат“ е ответник по искове с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, „Шахматен клуб Спартак“ е трето лице помагач. Видно е от въззивната жалба, че двамата жалбоподатели обжалват първоинстанционното решение в частите, с които са отменени решенията на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“ за приемане на нови членове и за прекратяване на членството на Сдружение „Спортен шахматен клуб Кракра Пернишки 2009“ и Сдружение „Шахматен клуб Булмекс шах“, за освобождаване на А. А. К. като член на Управителния съвет и за освобождаването му от отговорност и за избора на А. А. К. за член и председател на Управителния съвет за нов мандат. Първоинстанционният съд е приел, че дължимата държавна такса, която следва да се внесе от жалбоподателите е 60 лв. На жалбоподателите е връчен препис от разпореждането на съда и в срок са представили доказателства за внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд София в размер на по 60 лв от всеки от жалбоподателите. Въззивният съд с разпореждане от 08.06.2021 г. е преценил, че дължимата държавна такса следва да е в размер, по-голям от събрания, а именно всеки от въззивните жалбоподатели следва да представи доказателства за внесена държавна такса от по още 60 лв. По отношение на това разпореждане и неговата правилност, се осъществява контрол именно в производството по връщане на въззивните жалби поради невнесена държавна такса, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, което в случая е предмет на настоящето производство. Държавната такса се определя по всеки от обективно съединените искове, разгледани от първоинстанционния съд и които се обжалват от въззивния жалбоподател. Така в случая при разгледаните и отхвърлени три иска, дължимата държавна такса при обжалване на решението в отхвърлителната част е ½ от дължимата за първоинстанционното производство, определена в чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, т.е. при три обективно кумулативно съединени иска по 40 лв – 120 лв. Дължимостта на тази държавна такса се отнася до всеки от жалбоподателите и всеки от тях по отделно, ответникът по иска и третото лице помагач, дължи по 120 лв държавна такса. В случая, първоначално пред първоинстанционния съд всеки от жалбоподателите е внесъл по 60 лв държавна такса по сметка на Апелативния съд, а впоследствие Апелативният съд е посочил нередовността на въззивните жалби като е указал дължимия размер на държавната такса до пълния изискуем съгласно посочения нормативен акт, размер. Следователно разпореждането за определяне на нередовността на въззивната жалба и съобщаване на точния размер на държавната такса, който да бъде внесен от жалбоподателите е правилно и съответно на закона. Съобщение за разпореждането от 08.06.2021 г. е изпратено, като номер на разпореждането е даден от електронната система № 878/09.06.2021 г. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно неверните отразявания на датите на постановения акт. По отношение на въззивния жалбоподател СНЦ „Българска федерация по шахмат“, следва да се посочи, че за разпореждането от 08.06.2021 г., с посочения номер /://09.06.2021 г. е изпратено съобщение относно дължимата държавна такса на вписаните в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление - [населено място], [улица]. Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че „адресът е посетен на 15.6., 25.6. и 19.7.2021 г., няма обозначения на такъв адресат, на залепени съобщения никой не се отзовава“. Във въззивната жалба е посочен и втори адрес за призоваване на това юридическо лице – [населено място], [улица]. Този адрес е вписан като адрес за кореспонденция в ТРРЮЛНЦ. На този адрес до това юридическо лице, СНЦ „Българска федерация по шахмат“, не е изпратено съобщение. Следователно липсва редовно уведомяване на това юридическо лице относно разпореждането за съобщаване нередовностите на въззивната жалба. По отношение на съобщението до въззивния жалбоподател СНЦ “Шахматен клуб Спартак“ е изпратено съобщение на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес, чрез А. К., като трето лице помагач, на адрес [населено място], [улица], ап. 3, общ. П.. Само този адрес е посочен за жалбоподателя във въззивната жалба за това юридическо лице. В ТРРЮЛНЦ липсва друг посочен адрес за това лице. Съобщение с препис от разпореждането е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице – призовкар с отбелязване „адресът е посетен многократно, но лицето не е открито, за да получи съобщението. На адреса няма други служители и няма кой да получи.“ Предвид официалното удостоверяване от длъжностното лице-призовкар, че няма данни (табели, означения, знаци) сдружение с нестопанска цел да се намира на адреса, който е посочен във въззивната жалба и вписан в ТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Съгласно посочената норма, при липса на обозначение (фирмени знаци) на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес, който съвпада с посочения във въззивната жалба, следва да се приложи предвидената фикция, като съобщението се счита за връчено, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. В случая, по отношение на СНЦ „Шахматен клуб Спартак“ е приложено правилно съобщението. В дадения от съда срок, не са отстранени съобщените нередовности на въззивната жалба. Поради това следва да се приеме, че определението е правилно. По отношение на съобщението до въззивния жалбоподател СНЦ „Българска федерация по шахмат“, от данните по делото се установява, че съобщение за констатираните нередовности на въззивната жалба е изпратено на адрес в [населено място], [улица]. На посочения във въззивната жалба и посочен в ТРРЮЛНЦ адрес за кореспонденция [населено място], [улица], ап. 3, няма данни за изпратено съобщение. Следователно, макар и по отношение на съобщението, изпратено до адреса в [населено място], правилно да е приложен чл. 50, ал. 2 от ГПК, то при липса на изпратено съобщение на втория посочен адрес до този жалбоподател, не може да се приеме, че същият е надлежно уведомен за разпореждането на съда. Това налага извод, че определението за връщане на въззивната жалба е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 262, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения следва частично да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на надлежно уведомяване на СНЦ „Българска федерация по шахмат“ за отстраняване нередовността на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България