Определение № 16 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 147/2021 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. С подадената касационна жалба с вх. № 31/05.01.2021 г., която е в процес на администриране от въззивния съд, жалбоподателите М. К. К. и И. П. Д.-К. са поискали спиране на изпълнението на обжалваното решение № 181/06.11.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 192/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. С въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 164/08.06.2020 г. по гр. дело № 684/2019 г. на Русенския окръжен съд, е уважен, предявеният от Л. Н. К. срещу жалбоподателите М. и И. К., установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 от ЗЗД, като е прогласен за недействителен договор за покупко-продажба на 3/4 идеални части от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта и регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], вх.., ет.., ап. ., сключен на 29.11.2016 г. и обективиран в нотариален акт № ., том ., нот. дело №. г. на Службата по вписванията в [населено място], като сключен в противоречие със закона; касаторите К. са осъдени да заплатят разноските за първата и въззивната инстанция по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение по чл. 282, ал. 2 от ГПК, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но разпоредбите на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК установяват процесуалната възможност жалбоподателят да поиска спиране на изпълнението срещу представяне на надлежно обезпечение. Това спиране на изпълнението е способ за защита срещу последиците на невлезлите в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива – по изричното разпореждане на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, са единствено осъдителните решения на въззивните съдилища. Съдебното решение, постановено по установителен иск, какъвто е и искът за прогласяване нищожността на договор по чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 от ЗЗД, има единствено установително действие в отношенията между страните, което ще се прояви само ако решението влезе в сила. Това съдебно решение не е осъдително, не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение, поради което по повод на същото не може да се допуска спиране на изпълнението по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК. В частта, с която двамата касатори са осъдени да заплатят разноски по делото, обжалваното въззивно решение има характера на определение, поради което също не подлежи на принудително изпълнение, преди да влезе в сила и в тази негова част (в този смисъл са и разясненията, даден в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС). По горните съображения, искането на двамата жалбоподатели за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение