Определение № 13 от 18.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г.

Подадена е молба от А. Д. С. и И. Димитрова С. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 127 от 29.10.2015 г. в частта за разноските. Молителите считат, че съдът неправилно е определил размера на дължимото им адвокатско възнаграждение за настоящото производство, без да съобрази допълнително присъдените в тяхна полза суми, както и обстоятелството, че процесуалният им пълномощник е регистриран по ЗДДС, доказателство за което е представено още пред първата инстанция. Освен това, изразяват несъгласие с присъдените на ответника разноски за въззивното производство в размер, над определения от въззивната инстанция, като не е взел предвид, че същият не е обжалвал постановеното от нея решение. Ответникът по касация – [фирма] – моли за оставяне на молбата без уважение по съображения в писмен отговор от 28.12.2015 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Присъдените на ищците разноски за касационното производство са съобразени с уважената част от исковете, като е присъдена съответна част от платеното от тях адвокатско възнаграждение 4 368 лв. по приложения с молба от 30.09.2015 г. договор за правна защита и съдействие от 13.12.2014 г. Именно поради обстоятелството, че адвокатското възнаграждение за касационната инстанция е изрично определено и заплатено от ищците (с включен ДДС), същото не е изчислявано съобразно чл. 7, ал. 2 ,т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както то е изчислявано за производствата в предходните инстанции. Поради това, направеното в тази насока оплакване е неоснователно. Що се отнася до доводите в молбата, касаещи разноските за адвокатско възнаграждение на ищците и за юрисконсултско възнаграждение на ответника за въззивното производство, същите не следва да бъдат обсъждани изобщо. Изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК е допустимо единствено за разноските в производството за касационната инстанция, но не и на разноските за предходните инстанции, доколкото произнасянето по същите е предмет на самия касационен контрол, с оглед заявените в касационната жалба оплаквания. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение