Определение № 100 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Българска асоциация на ощетените собственици на недвижими имоти“- БАОСНИ срещу определение № 1545 от 23.01.2020 г. по в.гр.д.№ 5856 от 2019 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, IV-Г състав, с което е допълнено решение от 31.10.2019 г. по същото дело в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Н. А. К. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1750 лв. В частната жалба се оспорва размерът на присъдените разноски като се твърди, че тъй като производството е за делба съгласно разпоредбата на чл.355, ал.1 ГПК жалбоподателят дължи разноски съобразно стойността на дела си в съсобствеността. Ответницата по частната жалба Н. А. К. оспорва същата. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено и да й се присъдят направените разноски за адвокат пред ВКС. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение след като взе предвид становищата на страните приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд по чл.248 ГПК, който съгласно чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е допълнил постановеното от него въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делба, в частта за разноските- като е присъдил на ответницата по въззивната жалба Н. К. сторените от нея разноски за адвокат пред въззивния съд. Присъдените разноски са бил поискани от ответницата по въззивната жалба своевременно /още в отговора на въззивната жалба, както и в съдебното заседание от 01.10.2019 г./ и по делото са били представени доказателства за извършването на тези разноски- договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019 г. за сумата 1750 лв. Поради това и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 ГПК въззивният съд е бил длъжен с решението си по делото, потвърждавайки първоинстанционното решение, да присъди тези разноски. Тъй като е пропуснал да стори това, правилно предвид своевременното направеното искане от ответницата по жалбата, с обжалваното определение съдът е допълнил въззивното решение в частта за разноските. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че тъй като делото е делбено, дължи разноски за адвокат за въззивното производство съобразно стойността на дела му в съсобствеността. Разпоредбата на чл.355, ал.1 ГПК касае разноските, които съделителите правят в производството по допускане и извършване на делбата – например за експертизи, инвестиционни проекти и др. Тази разпоредба не се прилага по отношение на разноските за адвокатски възнаграждения, направени от съделителите във въззивно или касационно производство, които по същество са завършили с отхвърляне на въззивната или касационната жалба. Тези разноски се дължат изцяло от жалбоподателя на основание общите правила на чл.78 ГПК. Поради гореизложеното обжалваното определение на Софийския градски съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на настоящото дело и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение