Определение № 71 от 10.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3046/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е касационна жалба на М. П. Д. от [населено място] против решение № 38 от 12.02.2013 г. по в. т. д. № 653/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1221 от 13.07.2012 г. по т. д. № 2581/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от В. Н. И. от [населено място] срещу касатора положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 88 229 лв., произтичащо от запис на заповед от 16.10.2009 г., с присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 10.12.2010 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 11467 от 11.12.2010 г. по ч. гр. д. № 19659/2010 г. на Варненски районен съд. Настоящият състав, като взе предвид, че част от въпросите, с които касаторът е обосновал допускане на касационния контрол, се включват във въпроса „за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”, който е предмет на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение