Определение № 492 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на „Вилерой & Бох България“ АД за изменение на решение № 11194/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7477/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на разноските. Ответникът по молбата – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София изразява становище за неоснователност на искането. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, състав на първо отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 11194/10.11.2025 г., постановено по адм.д. № 7477/2025 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е оставил в сила решение № 378/27.03.2025 г., постановено по адм.д. № 430/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. С решението е осъдено дружеството „Вилерой & Бох България“ АД да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски в размер на 54 502, 42 лв. Искането е неоснователно. Доколкото в частта за разноските решението е с характер на определение, то за изменението му следва да се осъществили обстоятелствата по чл. 253 от ГПК. Не е настъпила промяна на обстоятелствата, при съобразяване на които е постановен съдебния акт, постановяването на съдебния акт не е резултат на грешка или пропуск. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Тази съдебна инстанция не приема като правилно разбирането, че посочените и присъдени разноски са неразумни и непропорционални. Съобразен е предмета на спора, свързан с приложимостта на норми от националното право. Присъдените разноски са съобразени и с активното процесуално поведение на процесуалния представител на приходната администрация, който е взел участие във всяко едно от проведените съдебни заседания както в производството пред първоинстанционния съд, така и в производството по касационното обжалване на съдебното решение. С оглед на обстоятелството, че минималният размер на разноските е именно този, определен съобразно наредбата, представляващи възнаграждение за адвокат не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на присъдените разноски, съобразени с процесуалното поведение на юрисконсулта и несъмненото познаване от негова страна на спора, присъдените разноски се определят и като пропорционални. Както ГПК, така и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт се присъжда минималното адвокатско възнаграждение е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то осъщественото законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява израз на осъществена законодателна симетрия за еднаква по своята същност процесуална дейност – решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. 3/2016 г. Тази съдебна инстанция не съобразява разбирането на търговското дружество за намаляване на размера на възнаграждението за юрисконсулт с обстоятелството на наличие на поредица от правни спорове с идентичен предмет. Процесуалните действия се извършват по всяко конкретно дело и предполагат и различни процесуални действия, независимо дори от наличието на идентични правни спорове. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 11194/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7477/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на искането. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд,