Определение № 4217 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. А. И., представляван от адв.Д. Георгиева, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 1939/23.12.2021 г. по в.гр.д. № 2023/2021 г. на Окръжен съд - Варна, поради противоречието му с решение № 822/29.04.2021 г. по гр.д. №958/2021 г. на ОС – Варна, които решения са постановени в производство по чл.435 ГПК по обжалване действията на ЧСИ И. С.. От ответните страни отговор е подаден от Й. Е. М., чрез адв. Б. Б., в който се поддържа становище за недопустимост на молбата, поради пропускане на 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Молителят желае да бъде отменено решение № 1939/23.12.2021 г. по в.гр.д. № 2023/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което в производство по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК е оставена без уважение жалбата на страната срещу действията на ЧСИ И. С. по изп.д. №20177120400880 – издадено Постановление за възлагане от 01.04.2021 г. за възлагане на недвижим имот на Й. Е. М.. Твърди се противоречие на това окончателно решение на окръжния съд с постановено по-рано и отново в производство по обжалване действията на ЧСИ - решение № 822/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 958/ 2021 г. на ОС – Варна. Атакуваното с молбата за отмяна решение е постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, по реда на Глава 39-та, раздел І-ви от ГПК и е станало окончателно от датата на постановяването му (чл. 437, ал. 4 ГПК). С него обаче не се разрешава правен спор и то не формира сила на пресъдено нещо, поради което решението не е от кръга актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 и сл. ГПК, включително и заради твърдяно противоречие (чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК) с друг съдебен акт постановен в производство по чл.435 ГПК. Това е задължителното тълкуване, дадено в т. 3 на Тълкувателно решение №7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази. Освен това, с Тълкувателно решение №6/20.05.2022 г. по тълк.д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с позоваване на мотивите и разрешението по т.3 от ТР №7/31.07.2017 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК се прие, че не подлежат на самостоятелна отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496 ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти, тъй като същите са актове на несъдебен орган, овластен от закона само с правомощия по принудително удовлетворяване на установени по определен процесуален ред притезателни права, но не и с правораздавателни правомощия. По отношение на тази категория актове аргументите за недопустимост на отмяната по реда на чл.303 ГПК, приложими към решенията, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител са относими на още по-голямо основание - т.е., след като решението по чл.435, ал. 3 ГПК не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, на още по-голямо основание на такава не следва да подлежи и самото изпълнително действие, законосъобразността, на което е предмет на такова решение. Предвид изложеното, подадената молба за отмяна като насочена срещу съдебен акт, постановен в производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител (съответно и срещу действие на СИ, неподлежащо на самостоятелна отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК) се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Й. М. разноските за настоящото производство, които съгласно представените писмени доказателства възлизат на сумата 1 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение