Решение № 4192 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15134/2011 г.

Решение № 4192 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15134/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2289 от 12.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2001/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., четиринадесети състав, е отхвърлил жалбата на "Стат" ООД - гр. Варна, против Ревизионен акт № 030902639/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 131/18.03.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, в частта, в която на дружеството са определени задължения за данъци, съответно за ДДС за м. май/2009 г. в размер на 6 707,94 лв., ведно с лихва в размер на 366,93 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 15 850,00 лв. и лихва от 1 479,87 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 938,08 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Стат"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Атанас Иванов Атанасов чрез пълномощника му адв. Розета Заркова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени обжалвания РА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Стат"-ООД-гр. Варна, против Ревизионен акт № 030902639/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 131/18.03.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, в частта, в която на дружеството са определени задължения за данъци, съответно за ДДС за м. май/2009 г. в размер на 6 707,94 лв., ведно с лихва в размер на 366,93 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 15 850,00 лв. и лихва от 1 479,87 лв. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 7 112,00 лв. по фактура № 267 от 29.05.2009 г., издадена от "Златев Стройинвест"-ЕООД с предмет "строително-монтажни работи" административният съд е описал установените обстоятелства по време на ревизията и мотивите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурата. Посочено е, че за непризнаването на право на данъчен кредит ревизиращият орган не се основава на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и такава хипотеза е неприложима в случая. След това съдът е дал тълкуване на понятие "право на данъчен кредит", в това число и на случаите, при което те възниква, съответно как се разпределя доказателствената тежест за установяване на възникването му. Впоследствие съдът е направил анализ и на събраните в тази насока писмени и гласни доказателства, в резултат на което е приел, че изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически обоснован и правилен. Изложени са мотиви, че този извод не се променя и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, тъй като счетоводното оформяне на доставката не е доказателство за нейната реалност. Направен е краен извод, че не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит по процесната фактура и РА се явява законосъобразен в тази си част. По сходен начин са развити мотивите на съда и относно онази част от РА, с която са установени задължения на дружеството по ЗКПО за 2008 г. в резултат на преобразуване на финансовия му резултат по три фактури, издадени от "Стройтрейдпродукт"-ЕООД. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не правилно не е приел, че е при извършване на ревизията е допуснато съществено процесуално нарушение, като при определяне на правота на данъчен кредит е приложена разпоредбата на чл. 122 от ДОПК относно специалния ред за провеждане на ревизии. На отделен ред се правят оплаквания за неправилно приложение материалния закон, свързани с изводите на съда за липса на реална доставка по фактурата на "Златев Стройинвест"-ЕООД Направените оплаквания са неоснователни. Решението на административния съд е постановено в производство по чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Варненския административен съд по адм. д. № 907/2010 г. с решение на Върховния административен съд № 7393 от 30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 15128/2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Възражението за приложението на нормата на чл. 122 от ДОПК по отношение на упражнено право на данъчен кредит по доставките, по които дружеството е получател, е развито още при първоначалното административно обжалване. Даденият отговор на това възражения от страна на административния съд е правилен и логически обоснован. От данните по делото е видно, че ревизията има за предмет определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., и за ДДС за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2009 г. В хода на ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК за част от издадените фактури от дружеството, по отношение на които данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и ревизията е протекла по особения ред. По отношение на фактурите, по които дружеството е получател ревизията е протекла по нормалния ред и за тях не е определяна данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. В този смисъл първоинстанционния съд правилно е отбелязал, че за непризнаване на правота на данъчен кредит по процесната фактура на "Златев Стройинвест"-ЕООД не е свързано с приложение на чл. 122 и сл. от ДОПК и оплакванията на касатора в тази насока се явяват неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон по отношение на същата фактура. За да изгради изводите си за реалност на процесната доставка административният съд е извършил всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обстоятелствата, че е налице подписан договор за извършване на строително-монтажни работи, съответно има протокол за тяхното приемане, както и че са налице извършени СМР, не означава автоматично, че тези СМР действително са извършени от лицето, издател на фактурата за извършването им. Съобразявайки писмените и гласните доказателства първоинстанционният съд е направил верен извод, че при отсъствието на доказателства и отчетност за видовете работи и времето, през което те са извършени, както и при дадени обяснения от техническия ръководител на обекта, че там са работили и работници на ревизираното дружество "Стат"-ООД, не може да бъде прието за доказано, че СМР, предмет на процесната фактура действително са изпълнени от издателя й "Златев Стройинвест"-ЕООД. Обосновани са и изводите му относно доказателственото значение на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложеното в жалбата, че става въпрос за нова жилищна сграда и че без извършването на СМР тя не би могла да е налице е вярно, но вярно и това, че в случая не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че тези СМР са извършени именно от издателя на фактура, от което следва, че липсва реална доставка, поради което и не възниква право на данъчен кредит. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството и против част от РА, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък. Спрямо тази част от съдебния акт не се сочат конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон в тази част от съдебния акт. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,