Определение № 2427 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от К. Й. Т. срещу Определение №696 от 20.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Варна по адм. дело №156/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-2408821 от 30.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Частният жалбоподател - К. Й. Т. счита, че определението е неправилно. Излага, че е направил три теста за наркотици, като и трите са отрицателни, а един от тях е от лаборатория в Германия. Това обстоятелство, съпоставено с високия процент на неверни положителни резултати дадени от изследвания с „Дръг тест 5000“, прави достатъчно вероятно настъпването на вреди в имуществената и неимуществената му сфера. Той ще е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС), което е безспорно ограничаване на правото му на активен шофьор. Издържа се като самоосигуряващ се, като упражнява труд в заведение за бързо хранене „Таска“, което стопанисва. Там работи лично и е наемател на помещението с представляваното от него юридическо лице. Заведението се намира в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ до гр. Варна което е на около 26 км от дома в който живее в [населено място], общ. Аврен, обл. Варна. Работата му е изцяло зависеща от пътуване с автомобил, тъй като липсва алтернативен транспорт от [населено място] до к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, противно на посоченото в определението. От [населено място] до гр. Варна, липсва градски транспорт, а междуградския такъв е само преминаващ, и то в случай, че спре. Отделно от това е ограничен и не е възможно да бъде комбиниран с градски такъв в последствие от гр. Варна до комплекса за ежедневно изпълнение на трудовите функции с обичайното работно време на заведението (09:00 ч. - 17:00 ч.). Приходите от заведението не оправдават наемането на личен шофьор. Полага грижи за пълнолетен учащ, който също живее в [населено място] и учи в гр. Варна. Полагането на труд и използването на МПС е жизнено важно за него и семейството му и би му причинило значителни и трудно поправими вреди. Преустановяването на работата му води до сериозни загуби за дружеството, затруднения за заплащане на наем и би довело дори до преустановяване на дейност, като няма да има способ за стартирането й отново. Специалната цел на закона не следва да причинява и значителни или трудно поправими вреди на адресатите. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Варна е оставил без уважение искането на К. Й. Т. за спиране на предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2408821 от 30.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Варна, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е изложил, че искането е обосновано с обстоятелството, че жалбоподателят и неговото семейство ще настъпят вреди от отнемането на СУМПС, причинени от лишаването от възможността да управлява и използва МПС, с което се придвижва от [населено място] до гр. Варна. Посочено е, че че работи в заведение за бързо хранене „Таска“ находящо се в к.к. “Св.Св. Константин и Елена“, стопанисвано от „Таска 2022“ ООД, в което дружество е съдружник и самоосигуряващо се лице и с допуснатото предварително изпълнение се възпрепятства правото му да полага труд и получава възнаграждение. Релевирани са и доводи, че за детето му щу бъде затруднено да посещава училище в гр. Варна. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че жалбоподателят не е обосновал трудно поправими вреди, които ще понесе пряко или косвено от предварителното изпълнение на административния акт. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, че се осуетяват трудови задължения. Дори и да се приеме, че работното място на жалбоподателя е отдалечено от дома му, то не са ангажирани доказателства за липсата на обществен транспорт за изпълнение на трудовите функции, нито, че работното време ограничава придвижването с обществен транспорт от постоянен/настоящ адрес до служебния такъв. Обратно на твърденията са обявените маршрути в официални сайтове за област Варна за осъществяван обществен транспорт: [населено място] - Варна, оттам и до к.к. „Св.Св. Константин и Елена“. Не са ангажирани доказателства за стопанската дейност на дружеството, в което участва жалбоподателят. Съдът е посочил, че след като жалбоподателят твърди, че дружеството в което полага труд реализира приходи и осигурява приход лично за него, не съществува пречка в посоченото дружество да бъде назначен шофьор, за да не се преустанови изпълнение на дейността и договорните задължения на дружеството, което стопанисва заведението за бързо хранене в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“. Изложил е, че разходите за шофьор или ползване на превозно средство управлявано от друго лице, различно от жалбоподателя, ще доведат до разходи, но при липса на посочен приход/разход, не би могъл да съпостави тези разходи на годишна база, за да обосновават значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. Евентуално претърпените от лицето вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на обжалваната заповед. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е правилно. Оспорената Заповед №GPAM-2408821 от 30.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Варна, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. От представените в първоинстанционното производство доказателства, се установява, че Тодоров е с постоянен адрес [населено място], община Аврен, област Варна, че е съдружник в „Таска 2022“ ООД, както и, че е самоосигуряващо се лице. Установява се, че обект за бързо хранене „Таска“, находящо се в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, с Удостоверение №9288 е определена категория „една звезда“. Установява се също, че Т. е баща на пълнолетния Д. К. Й., чиито адрес е в [населено място], община Аврен, област Варна и е записан в дневна форма на обучение в 12в клас през учебната 2025/2026 г. в Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ в гр. Варна. Не са представени доказателства, че Т. работи ежедневно в заведението в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, каквито са твърденията му, съответно – че се налага ежедневното му придвижване до там от [населено място]. Дори обаче да се приеме, че Т. полага труд в посоченото заведение, затрудненията при придвижването му до заведението могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да използва моторно превозно средство при придвижването до мястото му на работа и до училището на детето му, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Поддържаните в частната жалба твърдения за наличието на изследвания за наркотици в кръвта, които са отрицателни, са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение