Определение № 2282 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2024 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. В. К., действащ лично и със съгласието на родителите си В. К. К. и Б. И. Г., чрез пълномощника им, срещу определение № 21450 от 28.10.2024 г. по адм. дело № 6450/2024 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането по чл. 161, ал. 1 АПК на В. К., действащ лично и със съгласието на родителите си, чрез пълномощника им, за възстановяване на срока за оспорване на заповед № 1132 от 02.02.2024 г., издадена от директора на [заличен текст] гр. София. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на административния акт. Сочи, че е обжалвал заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София по административен ред пред министъра на младежта и спорта. С решение № РД-09-290/25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта е отхвърлена жалбата му срещу заповедта на директора на учебното заведение. Кореспонденцията с министерството е водена изцяло по електронен път. На 18.06.2024 г. решението на министъра му е изпратено по електронен път. На 26.06.2024 г. е подал жалба чрез Министерството на младежта и спорта до АССГ, която съдът е върнал като просрочена. Поддържа, че ако жалбата е действително просрочена, това се дължи на особени и непредвидени обстоятелства, т. к. министерството го е уведомило по електронен път за решението и е посочило, че заповедта на директора на училището може да се обжалва в 14-дневен срок, считано от 18.06.2024 г. При тези доводи иска да се отмени обжалваното определение и да се възстанови срокът за обжалване на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба – директорът на [заличен текст] гр.София, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. К., действащ лично и със съгласието на родителите си, чрез пълномощника им, срещу решение № РД-09-290/25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София, с искане решението и заповедта да бъдат отменени. С разпореждане № 12806 от 25.07.2024 г. по адм. дело № 6450/2024 г. на АССГ жалбата е оставена без движение, с указания да конкретизира предмета на оспорване и внесе следваща се държавна такса. С молба от 07.08.2024 г. оспорващият е уточнил, че жалбата е подадена срещу първоначалния административен акт - заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София и е представил документ за внесената такса. С определение № 17348 от 19.09.2024 г. по адм. дело № 6450/2024 г. съдът е приел, че министърът на младежта и спорта се е произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 АПК по жалбата на В. К. срещу заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София. С писмо изх. № 1390/08.05.2024 г. на директора на учебното заведение, връчено на 10.05.2024 г. при отказ на бащата В. К., оформен с подписите на трима свидетели, оспорващият е уведомен за решението на министъра на младежта и спорта. Жалбата до съда е подадена на 26.06.2024 г., след изтичане на 14-дневният преклузивен срок за оспорване на административния акт пред съда. При това положение съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. К. като просрочена и прекратил производството по делото. С молба от 30.09.2024 г. частният жалбоподател е поискал възстановяване на срока с доводи, че съобщението за решението на министъра на младежта и спорта и възможността да обжалва пред съда заповедта на директора на училището му е изпратено по електронен път на 18.06.2024 г. и жалбата до съда е подадена на 26.06.2024 г. Друго съобщение от министерството не е получавал, като не е допускал, че директорът на училището разполага с правомощие да връчва акта, който е издал. Поддържа, че връчването на решението и удостоверяване на датата на връчване от издателя на обжалваната заповед представлява особено непредвидимо обстоятелство, което е довело до пропускане на срока, поради което иска възстановяването му. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че изложените доводи от оспорващия за възстановяване на срока не представляват основания по чл. 161, ал. 1 АПК и освен това са в противоречие с наличните по делото писмени доказателства, които са обсъдени в определение № 17348 от 19.09.2024 г. по делото. Съдът подробно е обсъдил основанията за пропускане на срока, уредени в чл. 161, ал. 1 АПК. Посочил е, че в първата група се включват случаите, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, стоящи извън волята на оспорващия и не са в резултат на неговото бездействие, а във втората група попадат хипотезите, при които причините за пропускане са предизвикани от поведението на администрацията, вследствие на което жалбоподателят е въведен в заблуждение. Съдът е посочил, че съобщение за постановеното от министъра на младежта и спорта решение е изпратено по пощата на посочения в жалбата адрес и е върнато като непотърсено на 20.05.2024 г. Повторно изпратеното съобщение чрез куриер също е върнато като непотърсено на 07.06.2024 г. В уведомителното писмо на директора на училището, връчено при отказ на 10.05.2024 г., се съдържа съобщение, че в [заличен текст] е получено решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на ММС, с което се отхвърля подадената жалба срещу заповедта на директора и същата остава в сила. В уведомлението няма указания във връзка с възможността за съдебно оспорване на административния акт. В заключение съдът е приел, че не са налице действия на администрацията, които са въвели в заблуждение оспорващия и са го препятствали да упражни правото си на жалба в законния срок. Определението е правилно, при следните допълващи и коригиращи мотиви: Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Правилен е изводът на съда, че по делото няма данни за съществуването на обстоятелства, представляващи непреодолими и/или непредвидими събития, които обективно стоят извън волята на страната и са я поставили в невъзможност да спази срокът за оспорване на административния акт пред съда. Спорен е въпросът въвели ли са действията на администрацията, свързани със съобщаването на административния акт, оспорващия в заблуждение, в резултат на което не е упражнил в законния срок правото си на жалба до съда. Със заповед № 1132/02-02.2024 г., издадена от директора на [заличен текст] гр.София, на основание чл. 259, ал. 1, чл. 203, ал. 2 ЗПУО на В. К., ученик в [заличен текст] в училището, е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище“. В заповедта изрично е посочено, че може да се оспорва по административен ред пред министъра на младежта и спорта, на основание чл. 259, ал. 2, т. 3 ЗПУО, както и че може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според данните по делото частният жалбоподател е уведомен по електронен път за оспорената заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на учебното заведение на 08.02.2024 година. Според представената с административната преписка кореспонденция между частния жалбоподател, действащ лично и със съгласието на родителите си и министъра на младежта и спорта, респ. служител на поверената му администрация, В. К., родител на непълнолетния В. К., е подал жалба вх. № 26-00-101/39/20.02.2024 г. до министъра на младежта и спорта срещу заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на учебното заведение. На оспорващия са давани неколкократни указания за отстраняване на нередовности, което е видно от писмо изх. № 26-00-101/59/18.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, също с указания за отстраняване на нередовности. На 19.04.2024 г., в изпълнение на указанията по чл. 87, ал. 1 АПК, е подадена коригирана жалба от В. К., лично и със съгласието на родителите си, по електронен път, с вх. № 06-00-101/60/22.04.2024 година. С решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта жалбата на В. К. срещу заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] е отхвърлена. В решение е посочено, че подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че решението на горестоящия административен орган е изпратено по пощата на посочения в жалбата адрес като същото се е върнало непотърсено на 20.05.2024 г., изпратено е повторно чрез куриер на 23.05.2024 г., също върнато като непотърсено на 07.06.2024 година. Както вече се посочи, директорът на учебното заведение с писмо изх. № 1390 от 08.05.2024 г. е уведомил родителите на В. К., че с решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта е отхвърлена жалбата на В. К. срещу заповед № 1132/02.02.2024 г. и тя остава в сила. С писмо изх. № 26-00-101/74/18.06.2024 г. на заместник министър на младежта и спорта, изпратено по електронен път, В. К. – баща на В. К., е уведомен за проведеното административно производство, за изпращаните съобщения във връзка с издаденото решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, както и че предоставя решението, като същото да се счита за връчено по надлежния ред, изпратено по електронен път. Предвид изложените фактически обстоятелства, касационната инстанция намира за правилен крайния извод на съда, че не са налице действия на администрацията, които са въвели оспорващия в заблуждение, поради които е пропуснал срокът за обжалване. Съгласно чл. 97, ал. 1 АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В чл. 97, ал. 5 АПК е предвидено, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Съгласно чл. 149, ал. 3 АПК когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. С Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВАС е постановено, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящия административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. С оглед цитираната нормативна уредба и обстоятелството, че жалбата на оспорващия, подадена по административен ред, е постъпила в Министерството на младежта и спорта на 20.02.2024 г., следва, че от този момент е започнал да тече 14-дневният срок за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК за горестоящия административен орган и е изтекъл на 05.03.2024 година. По правилото на 149, ал. 3 във връзка с ал. 2 АПК, едномесечният срок за обжалване на заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] пред съда е започнал да тече, считано от крайната дата, на която е следвало да се произнесе министърът на младежта и спорта по чл. 97, ал. 1 АПК, независимо от развилото се административно производство и произнасянето на горестоящия административен орган с решение № РД-09-290 от 25.04.2024 година. Този срок е изтекъл на 08.04.2024 г. (06.04.2024 г. е почивен ден). Жалбата е подадена до съда, чрез Министерство на младежта и спорта, на 26.06.2024 година. Искането за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 АПК поради пропускането му в резултат на особени и непредвидени обстоятелства или на заблуждаващо поведение на администрацията следва да почива на събития, действия, респ. бездействия, чието проявление е започнало и/или се е развило, респ. настъпило в рамките на срока за оспорване на административния акт пред съда. В случая частният жалбоподател твърди, че е въведен в заблуждение от уведомлението на директора за решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта. Действително, според правилото на чл. 98, ал. 2 АПК компетентен да предприеме действия по съобщаване на акта на горестоящия административен орган е издателят на акта, съответно от служители на поверената му администрацията. При произнасяне на горестоящия административен орган в срока по чл. 97, ал. 1 АПК, считано от съобщаването на акта по реда на чл. 98, ал. 1 АПК, за адресата и заинтересованите лица започва да тече срокът по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК за оспорване пред съда на първоначалния административен акт и в този контекст надлежността на съобщаването е релевантно както за преклузията при изтичането му, така и при искането за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 АПК. В случая обаче спорът относно надлежността на съобщаването по чл. 98, ал. 1 АПК на акта на горестоящия административен орган е ирелевантен, т. к. тези действия на директора на [заличен текст] са предприети след като за оспорващия е изтекъл преклузивният срок по чл. 149, ал. 3 вр. 2 АПК за обжалване на заповедта на директора на учебното заведение пред съда. Към момента на изпращане на съобщението, получено на 10.05.2024 г. при отказ от родителя на оспорващия, субективното право на оспорване на първоначалния административен акт е погасено, поради което доводите, че са налице действия на администрацията, които са въвели в заблуждение частния жалбоподател относно възможността да обжалва акта по съдебен ред са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,