Решение № 2705 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12052/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и на В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М. срещу Решение № 22224 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6240/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № Ж-430/20.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че решението на Комисията е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка и при липса на достатъчно мотиви. Според касатора административният орган е действал в рамките на предоставените му правомощия по Закона за енергетиката и Наредба № 3/21.03.2013 г., като е извършил необходимата проверка по жалбата и е постановил законосъобразно решение. Иска се отмяна на решението на Административен съд – София-град и постановяване на решение по същество, с което жалбата срещу решението на КЕВР да бъде отхвърлена. В отговор от В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М., чрез процесуален представител, изразяват становище, че поддържат касационната жалба на КЕВР. В касационната жалба на В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М., чрез процесуален представител се поддържат доводи за недопустимост, поради частично изпълнение от страна на – „Електроразпределение Север“ АД на Решение № Ж-430/20.05.2024 г. на Комисията. Обосновава се и теза за неправилност на обжалваното съдебно решение, като се твърди, че съдът неправилно е приел липса на предпоставки за изкупуване на процесното енергийно съоръжение и не е съобразил всички факти по делото. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се потвърди решението на КЕВР. Ответникът по касационните жалби – „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния си представител, е подал писмени отговори по реда на чл. 212, ал. 1 АПК, с които оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа се, че решението на Административен съд – София-град е правилно и законосъобразно, тъй като Комисията е постановила оспорения административен акт при непълно изясняване на фактическата обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита че касационните жалби са основателни и следва да бъдат уважени. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на касационното производство съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в предвидения от закона срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че административното производство пред Комисията за енергийно и водно регулиране е образувано по жалба на В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М. срещу отказ на „Електроразпределение Север“ АД да изкупи енергийно съоръжение – мачтов трафопост с диспечерско наименование МТП № 1694, находящ се в СО „Траката“, гр. Варна. С Решение № Ж-430/20.05.2024 г. Комисията е приела жалбата за основателна и е дала указания на електроразпределителното дружество да предложи цена за изкупуване на съоръжението и неговата сервитутна зона. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил решението на КЕВР, приемайки, че административният орган е постановил акта си при непълно изясняване на фактическата обстановка и при липса на достатъчно мотиви относно приложението на § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката. Първоинстанционният съд е установил, че в административното производство са били представени доказателства относно изграждането от страна на електроразпределителното дружество на други енергийни съоръжения в същия район, чрез които е осигурено електрозахранването на част от потребителите, които преди това са били захранвани чрез процесния трафопост. От тези доказателства се установява също, че новите съоръжения са въведени в експлоатация и са част от електроразпределителната мрежа на оператора. Въпреки това административният орган не е извършил задълбочен анализ на тези обстоятелства и не е обсъдил значението им за приложението на § 4, ал. 5 от ПЗР на Закона за енергетиката. Съдът е приел, че при наличие на данни за изградени от оператора собствени съоръжения, които поемат електрозахранването на потребители, които преди това са били присъединени чрез процесния трафопост, административният орган е следвало да изясни дали тези съоръжения представляват заместващи съоръжения по смисъла на § 4, ал. 5 от ПЗР на Закона за енергетиката и дали в резултат на тяхното изграждане е отпаднало задължението за изкупуване на процесния енергиен обект. Наред с това първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението си Комисията е приложила неправилно материалния закон, тъй като е дала указания на електроразпределителното дружество да предложи цена за изкупуване на процесното съоръжение и да пристъпи към неговото изкупуване, без да изследва дали при наличието на изградени заместващи съоръжения в срока по § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката не е настъпила хипотезата на ал. 5 от същата разпоредба, при която задължението за изкупуване отпада. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и поради това следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да се разгледа доводът за недопустимост на съдебното решение: Неоснователен е доводът на касаторите В. И. Х., Б. К. Х. и Д. Е. М., че съдебното решение е недопустимо поради частично изпълнение на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране от страна на енергийното дружество. Самото изпълнение или започване на изпълнение на административния акт не води до недопустимост на съдебния контрол върху него. Съдебното производство по оспорване на административни актове има за предмет проверката за тяхната законосъобразност, поради което правният интерес от оспорването не отпада единствено поради извършване на действия по изпълнение на акта. В случая решението на КЕВР съдържа указания за предприемане на действия по определяне на цена и изкупуване на енергийно съоръжение и поражда правни последици, които не се изчерпват с евентуално частично изпълнение на тези указания. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на закона следва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че задължението за изкупуване отпада, когато в предвидените срокове енергийното предприятие изгради собствени съоръжения в замяна на съществуващите. За да се приложи тази правна уредба е необходимо административният орган да установи по безспорен начин релевантните факти относно характера на процесното съоръжение, кръга на потребителите, които се електрозахранват чрез него, както и обстоятелствата относно изграждането на евентуални заместващи съоръжения от страна на електроразпределителното дружество. От съдържанието на оспореното решение на Комисията се установява, ча подробно са посочени определени доказателства, но в него липсва задълбочен анализ на събраните доказателства и на релевантните факти относно тези обстоятелства. Административният орган не е обсъдил в достатъчна степен представените по преписката доказателства относно изграждането на други енергийни съоръжения от страна на оператора на електроразпределителната мрежа и тяхното значение за приложението на § 4, ал. 5 от ПЗР на Закона за енергетиката Предмет на административното произнасяне е спор относно наличие на задължение на оператора на електроразпределителната мрежа да изкупи енергийно съоръжение – МТП № 1694, респ. да предложи цена и да пристъпи към изкупуване, като правната рамка на спора е очертана от § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката. При това положение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 22 от ЗЕ във вр. с чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Комисията е длъжна да изясни по несъмнен начин всички релевантни факти за приложението на § 4 ПЗР ЗЕ и да изложи мотиви, от които да е видно защо приема или отрича наличието на предпоставките за възникване и/или отпадане на задължението за изкупуване. Това задължение произтича както от общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК за пълно изясняване на фактите, така и от изискването за мотивираност на административния акт, позволяваща ефективен съдебен контрол. В случая в административния акт липсва изчерпателно изясняване и анализ на фактите, които са решаващи за приложението на § 4, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ПЗР ЗЕ. На първо място Комисията не е установила и не е мотивирала с достатъчна конкретика, дали процесният трафопост представлява елемент от електроразпределителната мрежа по смисъла на § 4, ал. 1 ПЗР ЗЕ – т.е. дали съоръжението реално е изпълнявало функция по разпределение и обслужване на потребители извън собствениците, за какъв период, при каква схема на електрозахранване и въз основа на кои конкретни доказателства по преписката. На второ място, административният орган не е изяснил в необходимата степен и не е обсъдил решаващия за спора въпрос по § 4, ал. 5 ПЗР ЗЕ – дали в предвидените за изкупуване срокове операторът е изградил собствени съоръжения „в замяна“ на съществуващите. Доколкото е безспорно, че ал. 5 предвижда правна последица „отпадане на задължението за изкупуване“, Комисията е била длъжна да провери и да мотивира: кои са конкретните заместващи съоръжения, на какво основание са изградени, кога са въведени в експлоатация (разрешение за ползване/акт за въвеждане), какъв е обхватът им, коя част от електрозахранването/мрежовата функция на процесното съоръжение реално поемат, и дали функционално и технически се установява „замяна“ по смисъла на закона. В решението на КЕВР липсва такъв систематичен анализ. На трето място, органът не е обсъдил по същество дали и доколко е настъпило фактическо преустановяване на мрежовата функция на процесното съоръжение спрямо други потребители и дали след определен момент същото обслужва единствено обекти на собствениците. Тези обстоятелства имат значение не сами по себе си, а във връзка с квалификацията на съоръжението и с преценката по § 4, ал. 5 ПЗР ЗЕ – дали новите съоръжения са „в замяна“ и дали процесното съоръжение е изведено от мрежовата схема. При липса на ясни констатации и мотиви по тези пунктове Комисията е достигнала до правен резултат без достатъчно фактическа опора. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства по случая, каквото задължение произтича от чл. 35 и чл. 36 АПК. Липсата на пълнота на фактическите констатации и на мотиви относно приложението на релевантните материалноправни разпоредби представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на административния акт. Неоснователни са доводите на касаторите, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Напротив, съдът е извършил правилна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснования извод, че решението на КЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при непълнота на фактическите констатации. Като е отменил решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, Административен съд – София-град е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Няма направено искане за разноски от страна на „Електроразпределение Север“ АД, поради което такива не следва да бъдат присъждани По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение