Определение № 1333 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 45/29.01.2014 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 1273/2013, с което е отменено решение № 386/19.09.2013 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 118/2013 в частта, в която предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД са уважени по отношение на сапругата-недлъжник, като същите са отхвърлени и е потвърдено същото решение в частта, в която предявените искове са уважени по отношение на длъжника. Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът И. Й. Д., представляван от адв. И. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта съдът да се произнесе дали дългът е поет за задоволяване на нуждите на семейството, без възражение от другия съпруг и без да са представени доказателства за това, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Д. М. Ж., В. Е. Ж., Е. Д. и М. Д. Ж. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата молба ищецът не претендира заемът да е отпуснат за задоволяване нуждите на семейството на заемателя нито от сключения в писмена форма договор се доказва това обстоятелство. Предявеният иск е основателен само за притежаваната от длъжника част от прехвърления с оспорваните сделки процесен имот, тъй като ищецът не е кредитор на съпругата-недлъжник и не може да бъде увреден от разпорежданията с притежаваните от нея права. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на кредитора е да докаже твърдението си, че заемът е отпуснат за задоволяване на нуждите на семейството на заемателя и това обстоятелство се установява от съдържанието на сключения договор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение