Определение № 2905 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. П. срещу разпореждане № 173 от 29.03.2023 г. на Добричкия окръжен съд, с което е върната касационната му жалба вх. № 3035/31.05.2022 г., уточнена с молба вх. № 3036/31.05.2022 г., срещу решение № 114/05.05.2022 г. по в. гр. д. № 549/2021 г. на Добричкия окръжен съд. Ответницата Светлана П. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което е върната касационна жалба срещу въззивно решение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С. Т. П. е подал касационна жалба вх. № 3035/31.05.2022 г., уточнена с молба вх. № 3036/31.05.2022 г., срещу решение № 114/05.05.2022 г. по в. гр. д. № 549/2021 г. на Добричкия окръжен съд. С разпореждане № 285 от 10.06.2022 г. съдът е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да внесе 30 лв. държавна такса по жалбата. Съобщението е връчено на пълномощника адвокат А. А. на 15.06.2022 г. С молба вх. № 3532/26.06.2022 г. адв. А. е поискал освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Молбата е оставена без уважение с определение № 578/06.07.2022 г. Съобщението е връчено на жалбоподателя чрез адв.А. на 07.07.2022 г. С частна жалба вх. № 3953/18.07.2022 г. адв.А. е обжалвал определение № 578/06.07.2022 г. Жалбата е върната като просрочена с разпореждане № 387/19.08.2022 г., което е потвърдено от АС- Варна с определение № 556/07.10.2023 г. по ч. гр. д. № 467/2022 г. С разпореждане № 602/19.12.2022 г. ОС-Добрич отново е определил едноседмичен срок за внасяне на 30 лв. държавна такса по касационната жалба на С. П. срещу въззивното решение. Отново е подадена от адв.А. молба за освобождаване от задължението за внасяне на таксата, както и молба вх. № 6931/22.12.22 г. за продължаване на срока за внасяне на таксата с 3 месеца или за връчване на съобщението за таксата лично на С. П.. С определение № 1061/23.12.2022 г. ОС-Добрич е оставил без уважение тази молба. Изложил е съображения, вече има отказ от освобождаване от внасянето на държавна такса, както и че няма условия за продължаване на срока. Приел е също, че е неоснователно искането за лично връчване на страната на съобщението за внасяне на таксата. Съдът се е позовал на текста на чл.39, ал.1 ГПК, според който при наличие на пълномощник на страната съобщенията се връчват на него, а той е длъжен да ги получава, щом като липсват обстоятелствата по чл.51, ал.3 ГПК /сега чл.51, ал.2/ - оттегляне на пълномощното, отказ от пълномощие и когато пълномощното не е за същата инстанция. Прието е също, че в молбата не се сочат конкретни обстоятелства, явяващи се пречка за изпълнение на процесуалното задължение в дадения срок, не се представят доказателства, установяващи наличието им, които да направят възможна преценката за обективния им характер, невъзможността за преодоляването им при полагане на необходимата грижа, респективно че същите са от естество да препятстват изпълнението на конкретните процесуални задължения. Изложената причина сочи по-скоро на пореден опит да се отлага във времето приключването с окончателен съдебен акт на делбеното производство. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 173 от 29.03.2023 г. на Добричкия окръжен съд е върната касационната жалба на С. П. поради неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. При тези данни следва да се приеме, че обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба на С. П. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На жалбоподателя двукратно е указано, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и той не е изпълнил дадените указания. Молбите му за освобождаване от задължението за внасяне на таксата и за продължаването на срока за внасянето й са оставени без уважение с влезли в сила определения. Жалбоподателят е бил уведомен чрез пълномощника си за отказа на съда да го освободи от задължението за внасяне на таксата и именно затова той е подал молба за продължаването на срока за внасянето й с 3 месеца. Въпреки че е оставил тази молба без уважение, въззивният съд е върнал касационната жалба след изтичане на 3 месеца от отказа. В този срок не е извършено внасяне на дължимата такса. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът е бил длъжен да уважи искането на пълномощника да съобщи лично на страната указанието за внасяне на държавната такса. Съгласно чл.45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Изложените от въззивния съд мотиви по този въпрос, свързани с разпоредбите на чл.39, ал.1 и чл.51, ал.3 ГПК, се споделят и от настоящата инстанция. По делото няма доказателства, че адв. А. няма връзка със своя клиент, напротив, когато е трябвало в едноседмичен срок да се подаде декларация за семейно и имуществено състояние във връзка с молбата за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, адв. А. е осъществил връзка със своя клиент и своевременно е подал такава декларация. По същия начин при обжалване на определението по чл.248 ГПК, което е в срок, към частната жалба, подадена чрез адв. А., е приложено и пълномощно от неговия клиент. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,