Решение № 818 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Севлиево срещу Решение № 1275 от 30.09.2025 г. на Административен съд (АС) – Габрово по адм. дело № 260/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Община Севлиево срещу Решение РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ (ОПРР), с което на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) на Община Севлиево е отказана верификация на разходи в общ размер на 177 240,00 лв. по Искане за окончателно плащане № 2 от 08.12.2023 г. по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-8.006-004-С01, „Подкрепа за бенефициентите на ОППР за ефективно и ефикасно изпълнение на ППР“. Касационният жалбоподател – Община Севлиево, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че обжалваният административен акт, с който е постановен отказ за верификация на разходи е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречи на част от мотивите на влязло в сила Решение на № 1457 от 20.11.2024 г. по адм. дело № 374/2024 г. на АС - Габрово. Твърди, че актът е издаден неправилно на основание чл. 64, ал. 1 предл. второ ЗУСЕФСУ, доколкото този ред е с временен характер, в рамките на законовите срокове за произнасяне по сигнала за нередност. Отделно от това процедурата по администриране на нередност е незаконосъобразно открита, тъй като към момента на откриването й не е налице влязъл в сила акт на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с който да е установено нарушение по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Нередност по т. 22 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата) може да се установи само, когато нарушението е установено с акт на компетентния орган - КЗК. Счита, че административният орган не е проверил дали има промяна в обстоятелствата, свързани с процедурата по администриране на сигнала за нередност, във връзка с който за втори път е отказана верификация на разходите по АДБФП, тъй като не е поискана от КЗК официална информация дали е налице влязъл в сила акт, с който да е установено извършено нарушение по чл. 15 ЗЗК от участниците в обществената поръчка, към момента на второто произнасяне. На 30.07.2025 г. е приет отговор от КЗК, съгласно който по процесната обществена поръчка не са постъпвали сигнали или жалби. Сочи, че процедурата по администриране на нередност е изначално незаконосъобразно открита, тъй като не е налице абсолютната процесуална предпоставка за това. Наред с това сроковете за произнасяне по процедурата са отдавна изтекли. УО е нарушил принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията си. Нарушени са и принципите на пропорционалност, на съизмеримост на вредите от акта с преследваната цел, на истинност и на процесуална икономия. Твърди, че в резултат на незаконосъобразното прилагане на чл. 64, ал.1, предл. второ ЗУСЕФСУ, Община Севлиево, повече от година и половина, е лишена от дължимите й средства, с което се ограничават финансовите й възможности да покрива други целеви разходи. Излага, че съдът не се е произнесъл по твърдението, че административният акт е постановен при несъответствие с целта на закона, тъй като за да се приложи чл. 64, ал.1, предл. второ ЗУСЕФСУ, следва да се спре временно верифицирането на разходите по АДБФП, само ако е налице достатъчно сериозно основание, да се счита, че поисканите за възстановяване средства са разходени незаконосъобразно, каквото в случая не е изрично доказано. Твърди, че неправилно административният орган, при съмнение за нарушение на ЗЗК, е открил производство по администриране на нередност, тъй като няма дискрецията да преценява дали е налице достатъчно сериозно основание за незаконосъобразно разходване на средства или не е налице по т. 22 от към чл. 2, ал. 1 от Приложение №1 към Наредбата. Обосновава извод, че след като основната процедура по администриране на нередност е открита незаконосъобразно, е недопустимо въз основа на нея да се прилага временен отказ за верификация на разходи по чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕФСУ. Твърди, че първоинстанционният съд не е изяснил фактите, послужили като основание за постановяване на оспорвания отказ. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или при условията на евентуалност, обявяване на нищожността на обжалвания административен акт или отмяна на Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г. и връщане на преписката на органа за произнасяне в указан от съда срок. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от адв. Весела Андонова. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение. Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: С Решение № РД-02-36-685 от 19.06.2023 г. (чл. 45, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ), между управляващият орган на ОПРР и Община Севлиево е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16RFОР001-8.006-0004-С-01, по силата на който, ръководителят на Управляващия орган, се е задължил да предостави на бенефициера, безвъзмездна финансова помощ по ОПРР. Договорът е на стойност 177 950,00 лв. На 08.12.2023 г. Община Севлиево е подала Искане за окончателно плащане № 2 по АДБФП № BG16RFOP001-8.006-0004-C01, придружено от окончателен технически и финансов отчет. Във връзка с така постъпилото искане, с Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 г., ръководителят на УО на ОПРР е отказал извършването на верификация на средствата включени в направеното искане. Актът е потивиран с обстоятелствата, че при преглед на представената документация в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които е стартирала процедура по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ). По Сигнал за нередност № 2375 процедурата е стартирана, като бенефициерът е информиран за това с Писмо, изх. № 99-00-6-23 от 18.01.2024 г. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, ръководителят на УО на ОПРР е отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансова корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, са отказани за верификация и плащане разходи, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на съмнението за нередност. Неверифицираните разходи, поради съмнение за нередност, са в размер на 177 240,00 лв., представляващи 100% от отчетените в искането за плащане и подлежащи на верификация разходи по Договори № ОП - 34 от 26.09.2023 г., № ОП - 35 от 26.09.2023 г. и № ОП - 36 от 26.09.2023 г., всички те с изпълнител „Еврика 3М“ ЕООД. Така постановеният административен акт е бил оспорен пред АС - Габрово, който с Решение № 1457 от 20.11.2024 г. по адм. дело № 347/2024 г. е отменил Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 на ръководителя на УО на ОПРР и преписката е върната на административния орган за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение. Съдебният състав на АС - Габрово е приел първоначалният отказ за немотивиран, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. След касационно оспорване, с Решение № 6479 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм дело № 913/2025 г., съдът е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт на АС -Габрово. В решението си ВАС е приел, че Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 г. е издадено на различни правни основания – чл. 64, ал. 1 и чл. 57 ЗУСЕФСУ, което създава неяснота в мотивите. Касационната инстанция е счела, че е установено по несъмнен начин, че е образувано производство по администриране на нередност чрез подаден сигнал, като законосъобразността на това производство не е предмет на проверка в рамките на другото процесно такова – по верификация за предявено плащане. Приел е, че при стартирала процедура за установяване на нередност разходът не се верифицира, като може да се включи в следващо искане за плащане. В изпълнение на указанията на съда ръководителят на УО по ОПРР е постановил ново Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г., с което на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕФСУ е отказал да извърши верификация и плащане на разходи в размер на 177 240, 00 лв. по АДБФП №BG16RFОР001-8.006-0004-С-01. Административният орган е обективирал в решението си мотиви, съгласно които в случая е налице искане за плащане от страна на бенефициера, с което се претендират за възстановяване разходи, отчетени във връзка с одобрен за финансиране проект. Относно изпълнението на този проект е налице регистриран Сигнал за нередност № 2375, като процедурата е стартирана с писмо с изх. № 99-00-6-23 от 18.01.2024 г., за което бенефициера е уведомен. Посочено е също, че в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които е стартирала процедура по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. При тези фактически обстоятелства, ръководителят на УО е формирал извод, че следва да откаже да верифицира разходите на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕФСУ. За установяване на компетентността на органа, издал оспорвания административен акт, по делото е представена Заповед № РД-02-14-109 от 22.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд е приел, че правилно административният орган е постановил отказ за верифицирането на сумата от 177 240.00 лв., на основание чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕФСУ, тъй като са налице изискуемите от фактическия състав на разпоредбата елементи. Установил е, че ясно е посочена причината за постановения отказ за верификация на заявената сума, а именно стартиралото производство по чл. 73 ЗУСЕФСУ за установяване на нередност и определяне на финансова корекция във връзка с регистриран сигнал за нередност. Приел е, че възможността за издаване на акт с правна квалификация чл. 64, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ е от момента на регистрирането на нередност до момента на издаване на акт за определяне на финансова корекция. Съдебният състав на АС - Габрово е счел, че в случая административният орган е имал за свое задължение само да установи наличието на предпоставката за постановяване на процесния отказ – стартиралото и неприключило производство по чл. 73 ЗУСЕФСУ, която предпоставка е категорично налице. По изложените съображения съдът e обосновал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, които настоящият касационен състав възприема изцяло. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи в тази насока, всички наведени пред първата инстанция възражения и оплаквания на Община Севлиево, по настоящем касатор, са взети предвид и пространно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към тези мотиви. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на собствено основание. В иницииралата настоящото производство касационна жалба са наведени доводи за нищожност на Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г. по чл. 177, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК указва, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да обоснове наличието на тази хипотеза, касаторът твърди, че ръководителят на УО, при издаване на Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г., с което за втори път се отказва верификация на разходи, не се е съобразил с мотивите на Решение на № 1457 от 20.11.2024 г. по адм. дело № 374/2024 г. на АС – Габрово, оставено в сила с Решение № 6479 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. дело № 913/2025 г. Така обоснованото твърдение е неправилно, като касаторът превратно тълкува мотивите на отменителното решение на ВАС. В мотивите на ВАС не е налице констатация за липса на една от предпоставките за отказ за верификация, а е посочено, че първоначалният отказ за верификация на разходи (Решение № РД-02-14-1672 от 16.09.2024 г.) е издаден на различни правни основания – чл. 64, ал. 1 и чл. 57 ЗУСЕФСУ, което създава неяснота в мотивите му и правилно преписката е била върната на органа за ново произнасяне. Обстоятелството, че в оставеното в сила от ВАС първоинстанционно решение са изложени и други съображения за незаконосъобразност на административния акт не може да доведе до различен правен извод, доколкото касационната инстанция не се е позовала на тях при преценката си за неговата законосъобразност. В настоящия случай, висящността на производството по верифициране на разходите по окончателно Искане за плащане № 2 от 08.12.2023 г. на бенефициера - Община Севлиево е възникнала в резултат на съдебното решение, с което в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК, преписката е върната на административния орган за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение. Именно съобразявайки мотивите на Решение № 6479 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. дело № 913/2025 г. ръководителят на УО е постановил нов индивидуален административен акт (Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г.), с който е отказал да верифицира заявените разходи. Мотивите на касационната съдебна инстанция касаят наличното в първия отказ за верификация смесване между правните основания, на които е издаден актът. В съответствие с тези указания на съда, административният орган е постановил ново решение, в което констатираният порок на предходния административен акт е преодолян. В настоящия административен акт изрично е обосновано наличието на регистриран Сигнал за нередност № 2375. Ръководителят на УО се е съобразил с мотивите на решението на ВАС и правилно е издал акта на едно основание, а именно това по чл. 64, ал.1 предл. второ ЗУСЕФСУ. Предвид горното при постановяване на новия административен акт не е налице твърдяната от оспорващия нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК. Като правно основание да не се верифицират посочените разходи, административният орган е посочил разпоредбата на чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕФСУ. Посочената разпоредба предвижда постановяване на отказ за верификация, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, като съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Отказът, на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, не е защото разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 от с.з., а защото това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство, той не трябва да бъде възстановяван. За законосъобразността на отказа от верификация, на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 ЗУСЕФСУ, е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно - в разрез с правото на Европейския съюз и на свързаното с него национално право. Като фактическо основание да се откаже верификация на сумата от 177 240,00 лв. от акта, административният орган е посочил стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕФСУ във връзка с регистриран Сигнал за нередност № 2375. Представените по делото доказателства са в подкрепа на изложените от административния орган фактически обстоятелства за издаване на административния акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователни и неотносими към предмета на настоящия спор са възраженията на касатора, че производството по чл. 73 ЗУСЕФСУ се е забавило и че са налице основания за прекратяването му. В случая правилно първоинстанционният съд е посочил, че при висящо производство по установяване на нередност е недопустимо да се постанови плащане на засегнатата от нарушението сума докато този въпрос не бъде решен с влязъл в сила административен или съдебен акт. За да е започната процедура по администриране на нередност, следва да е извършено първото действие, а именно – регистриране на сигнал за нередност. Този факт, наред с факта на подадено искане за плащане, в което са предявени за възстановяване разходи, засегнати от сигнала за нередност, са предпоставките, които съдът следва да установи при проверка законосъобразността на акт с правно основание чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕФСУ. Кумулативното им наличие води до извод, че отказът за верификация и плащане на това основание, е законосъобразен. В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че отказът на ръководителя на УО се явява постановен при наличие на фактическо основание, поради което е изпълнен фактическият състав на соченото от органа правно основание по чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕФСУ. В мотивите на административния акт безпротиворечиво е обосновано наличието на регистриран Сигнал за нередност под № 2375, както и обстоятелството, че УО е стартирал процедура по определяне на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ. В случая е налице стартирало и висящо производство по чл. 73 ЗУСЕФСУ, което към датата на издаване на Решение № РД-02-14-1329 от 27.06.2025 г. не е приключило и категорично е предпоставка за отказ от плащане. Законосъобразността на образувано производство по администриране на сигнала за нередност не е предмет на проверка в настоящото производство По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Община Севлиево да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – структурата, в която се намира органът - ответник, разноски по делото в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Република България, поради което и в съответствие с чл. 11, ал. 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,