Решение № 1516 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение № 14493/28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 12679/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу Решение № ППН-01-385/2021 от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, алтернативно при липса на мотиви. Твърди, че е извършено процесуално нарушение от съда, като не е изисквана необходимата информация от ОП-Варна и от банката в цялост. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от съда. Не претендира разноски. Ответникът – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Юробанк България“ АД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. А. Н. срещу Решение № ППН-01- 385/2021 от 23.06.2023 г. на КЗЛД, с което е обявена за неоснователна негова жалба с вх. № ППН-01-385/11.05.2021 г. срещу „Юробанк България“ АД за предоставяне на неговите лични данни, а именно: три имена, ЕГН, номер на банкова сметка и карта, адрес, данни от документ за самоличност и договор за банкова сметка на 04 РУ на ОДМВР – Варна по ДП № 240/2020 г. и на ОП – Варна по пр. преписка № 4742/2020 г. от 01.02.2020 г. до 23.06.2020 г. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 6623/28.05.2024 г. по адм. дело 6977/2023 г. на АССГ, с решение № 13568/13.12.2024 г. по адм.дело 8026/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. АССГ е приел от фактическа страна, че КЗЛД е сезирана с жалба на Н. Н. срещу „Юробанк България“ АД с доводи за неправомерно предоставяне на негови лични данни, а именно: три имена, ЕГН, номер на банкова сметка и карта, адрес, данни от документ за самоличност и договор за банкова сметка на 04 РУ на ОДМВР – Варна по ДП № 240/2020 г. и на ОП – Варна по пр. преписка № 4742/2020 г. от 01.02.2020 г. до 23.06.2020 г. В жалбата се твърди, че в хода на предварителната проверка в период 01.02.2020 г. до 22.06.2020 г. и в хода на досъдебното производство в период от 23.06.2020 г. до 11.05.2020 г. са изтекли негови лични данни. В рамките на административното производство е предоставено становище от „Юробанк България“ АД по жалбата на Н., в което се посочва, че с писмо изх. № 44200-17606/21.10.2020 г. на 04 РУ на ОДМВР – Варна е изискана информация от дружеството, като в отговор на същото,  банката с писмо изх. № 1201/1728/24.11.2020 г. е предоставила изисканата информация. За да постанови обжалвания съдебен акт АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 10 ЗЗЛД, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Съдът е приел, че предоставянето на данни за качеството на Н. като титуляр на сметка и картодържател е извършено при наличие на предпоставките на нормата на чл. 159, ал. 1 от Наказателно-процесуалният кодекс (НПК). Приел е, че в случая е налице хипотезата на чл. 6, § 1, б. в) и б. д) от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като за „Юробанк България“ АД е налице законово задължение да предостави данните, които са изискани от разследващия полицай за нуждите на провежданото разследване по ДП № 240/2020 г. по описа на 04 РУ на ОДМВР – Варна, пр. преписка № 4742/2020 г. по описа на ОП – Варна, с цел разкриване на престъплението по чл. 249, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). По тези съображения съдът е достигнал до извод, че не са налице доказателства за разпространяване на личните данни на Н. Н. извън разследването по воденото досъдебно производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, анализирал е точно и подробно описаните релевантни факти и е достигнал до обосновани правни изводи. Законосъобразно решаващият съд приема, че представената от „Юробанк България“ АД на ОДМВР-Варна информация за Н. Н. представлява “лични данни“, а предоставянето им представлява обработване по смисъла чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/ОРЗД). В чл. 6, § 1, б. „а‘‘-„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени основанията за законосъобразно обработване, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Правилно АССГ приема, че обработването е законосъобразно и попада в приложното поле на чл. 6, § 1, б. "в" и б. "д" от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Администраторът на лични данни е длъжен във всеки отделен случай да съобразява действията си по обработване на личните данни с принципите и изискванията на приложимата към съответния момент нормативна уредба, регламентираща защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като преценява наличието или липсата на основание за допустимост на всяка конкретна форма на обработване. Правилни са изводите на съда, че в случая личните данни на Н. Н., обработени от „Юробанк България“ АД са предоставени за нуждите на провежданото разследване по ДП № 240/2020 г. по описа на 04 РУ на ОДМВР – Варна, пр. преписка № 4742/2020 г. по описа на ОП – Варна, с цел разкриване на престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, във връзка със спазване на законово задължение по чл. 159, ал. 1 НПК, съгласно което по искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото Правилно първоинстанционният съд е приел, че обработването е в съответствие и с националния закон, според който (чл. 49 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни) обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Видно от събраните доказателства в производството пред административния орган, както и в съдебно производство пред АССГ, че от „Юробанк България“ АД са обработвани (конкретно разкривани чрез предаване) лични данни на субекта на данни Н., в съответствие на изискването за законосъобразност на обработването по смисъла на чл.6 ОРЗД. Противно на изложеното от касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по смисъла на чл. 172а, ал.2 АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение