Определение № 8623 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. П. К., [ЕГН], с адрес в гр. Пловдив, чрез адвокат С. Паров, срещу определение № 8839/16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2246/2026 г., по описа на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка между защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на основните права на жалбоподателя. Подробни съображения излага, че предварителното изпълнение на ЗППАМ водело до невъзможност за жалбоподателя да използва собствения си автомобил за ежедневни нужди, фактически ограничава правото на труд, както значително затруднява полагането на грижи за семейството. Изразено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът – началник група към Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав приема частната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 8839/16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2246/2026 г., по описа на Административен съд – Пловдив е оставено без уважение искането на Д. П. К. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1030-000771 от 03.06.2026 г. издадена от Р. К. П. на длъжност началник на група в сектор Пътна полиция при ОДМВР – Пловдив, с която на Д. К. е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес С“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“.Иззети са и двете регистрационни табели на автомобила. На 03.06.2026 г. е издадена ЗППАМ № 26-1030-000771/03.06.2026 г. 02.06.2026 г., при проверка на път II-56, км.90, посока гр. Пловдив, е установено, че лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. П. К. се управлява от П. Д. К., който, по административен ред, е лишен от право да управлява МПС. На основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т. 2А, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес С“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“.Иззети са и двете регистрационни табели на автомобила. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че от страна на жалбоподателят не са доказани настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед това съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е оставил без уважение искането на жалбоподателя. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-1030-000771/03.06.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В настоящия случай, жалбоподателят сочи вреди и не е представя доказателства за такива, които биха настъпили от предварителното изпълнение. С оглед липсата на доказателства за посочените твърдения съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Приложеното експертно решение на ТЕЛК удостоверява здравословно състояние на Н. П. К., но не установява наличие на фактическа зависимост на лицето от жалбоподателя, както и на конкретна необходимост от транспорт или липса на други лица, които могат да оказват съдействие. Медицинският документ сам по себе си не доказва необходимост именно оспорващият лично и чрез управление на автомобил да полага ежедневни грижи. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно оставено без уважение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,