Определение № 138 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4229/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Б. и С. В. Б. чрез адв. Я. А. от САК, срещу решение №1797 от 16.07.2019г по в.гр.д № 5996/2018г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.09.2018г по гр.д. № 237/2017г на Благоевградски окръжен съд по уважен иск на основание чл.28 от ЗОПДИППД(отм), предявен от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на двамата жалбоподатели. По въпроса преклузивен или инструктивен е срокът в чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД(отм), който срок в случая не е бил спазен на свой ред въззивният съд е отхвърлил възражението за недопустимост на иска поради изтекъл срок с преклузивен характер,погасил правото на държавата. В касационната жалба и постъпило изложение въпросът се сочи като решаващо произнесен,с довод за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът е уважил недопустим иск. Отговор не е постъпил. Върховен касационен съд,ІІІ г.о намира ,че въпросът за допустимостта на решението, по който критерии ВКС следи и служебно при допускане на въззивни решения до касационно обжалване съгласно ТР №1/2010г ОСГТК, е обусловен от приключването на т.д.No1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение. Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 25.07.2018г. по предложение на състав на ВКС, на основание чл. 292 ГПК, включително за приемане на тълкувателно решение по въпроса: Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) Ето защо и на основание чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение