Определение № 1418 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 313/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба и допълнение към нея от Л. Кирилов, подадена чрез процесуален представител против протоколно определение № 205 от 16.11.2023 г. по административно дело № 8595/2023 г. на Административен съд София- град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ рег. № 328600-48842/24.08.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи и производството по делото е прекратено. По наведени в частната жалба доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна - директора на ГД „НП“ при МВР с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови оспореното определение, АССг приема за установено, че по подаденото от жалбоподателя. № 328600-46376/15.08.2023 г. по описа на ГДНП за искане на достъп и заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР не е постановен административен акт. Същото е оставено без движение от органа, поради констатирани нередовности на същото, като са му дадени конкретни указания за отстраняването им в 3-дневен срок, което разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Правилно административния съд приема, че с процесното писмо директорът на ГД „НП“ при МВР е дал указания за отстраняване на нередовности в подаденото от Кирилов заявление, при което същото не представлява индивидуален административен акт, тъй като е постановен в хода на неприключено административно производство и не притежава характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1- 4 АПК, а е акт от категорията на посочените в чл. 21, ал. 5 АПК. Наведените в частната жалба доводи за неправилност на този извод е неоснователен, предвид разпоредбата на чл. 30 АПК, приложима в конкретния случай, предвид липсата на специална уредба в Закона за защита на личните данни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение