Решение № 11535 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 810/2015 г.

Решение № 11535 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 810/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Юлия Христова Ангелова - пълномощник на Любчо Атанасов Поройлиев от с. Рупите, община Петрич, област Благоевград, срещу решение № 1910 от 21.11.2014 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. № 439/2014 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Любчо Поройлиев срещу решение № 372 по протокол № 19 от 18.12.2012 г. на Общинския съвет - Петрич. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, изложени в нея и в представените писмени бележки, в които се повтарят твърденията в касационната жалба, адвокатът на касатора моли, обжалваното решение да се отмени. Претендира присъждане на направените разноски по представения списък. Ответната страна и заинтересованите страни не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че са правилни изводите на съда за неприложимост на процедурата по § 27 ПЗР ЗСПЗЗ спрямо имотите, публична общинска собственост - чл. 7, ал. 4 ЗОС. На следващо място счита, че представеният акт за публична общинска собственост обвързва съда с материална доказателствена сила, като официален документ, поради което съдът е длъжен да го зачете и съобрази решението си с него. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Развилото се пред административния съд производство е второ по ред, след отмяната на първоначалното постановено решение по същата жалба, с решение № 8566 от 23.06.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 16489/2013 г. Любчо Поройлиев е обжалвал решение № 372 на Общинския съвет - Петрич, с което на основание § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и 3 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет не е дал съгласие да му се предостави имот с проектен № 000338 в м. "Барата", землището на с. Рупите, защото ще се наруши целостта на рибарника, който задоволява нуждите на общината с вода за напояване и развъждане на риба. С т. 2 от същото решение общинският съвет е предложил на наследниците на Дина Танев Неделчев да посочат друг имот, в който да им се възстанови правото на собственост. Съдът е установил фактите по спора относно възстановяване на правото на собственост на наследниците на Дина Танев Неделчев върху земеделска земя, в съществуващи, стари реални граници. По делото е било приложено решение № 30351 от 8.09.2011 г. на ОСЗ - Петрич, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Неделчев на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива от 15 дка, находяща се в землището на с. Мулетарово, в м. "Барата", на основание влязло в сила съдебно решение № 221 от 11.07.2011 г. на Районен съд - Петрич. По развилата се процедура по реда на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗРЗСПЗЗ във връзка с чл. 45ж и сл. ППЗСПЗЗ общинският съвет е постановил оспореното решение. В изпълнение на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, административният съд е назначил първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от страните без оспорване. Вещото лице е посочило, че имотът възстановен с решението на ОСЗ - Петрич е част от имот № 000100, находящ се в м. "Барата", землището на с. Рупите - рибарник с площ 38,434 дка, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представен по делото и вписан в Службата по вписванията - Петрич с вх. рег. № 1091 от 15.07.2010 г. Вещото лице е заявило, че върху имота няма никакви елементи от изграждането на рибарник. При тези фактически установявания, административният съд е направил правни изводи за правилност на оспореното решение на общинския съвет, поради това, че имотът, възстановен по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ представлява част от имот, който е публична общинска собственост и в правомощията на общинският съвет е да се разпореди с него. В случая важи забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОС, който няма причина да не намери приложение при приключване реституционното производство по реда на § 27, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ. При така изложените мотиви съдът е отхвърлил оспорването. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна на основание чл. 218 АПК. Както в касационната жалба, а така също и в писмените бележки, адвокат-пълномощникът на Любчо Поройлиев на първо място навежда довод за неправилност на решението поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За доказване на довода се твърди, че съдът не е изпълнил задължителните за него указания, дадени от касационната инстанция - да установи законосъобразното отреждане на имота за публична общинска собственост - рибарник. Твърдението е невярно, защото в отменителното си решение касационната инстанция е приела, че по делото не е бил представен акт за публична общинска собственост, както и че административният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал исканата от жалбоподателя експертиза за установяване на обстоятелството дали възстановеният земеделски имот е част от рибарник. Указанията на касационната инстанция са изпълнени, защото по делото е била допусната първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. На следващо място пред съда е бил представен и акт за публична общинска собственост, който е бил съставен преди решението на ОСЗ - Петрич, с което е възстановено правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху имота. Вярно е, че вещото лице е дало заключение, че върху възстановения имот на наследниците на Дина Неделчев няма никакви елементи на изграден рибарник, както и че имота се наводнява по естествен път от паднала върху него дъждовна вода, поради това че е заобиколен с възвишения и няма естествен оток на водата. Но тези установявания на вещото лице не могат да заличат представения акт за публична общинска собственост. Наведеният довод за необоснованост на решението също е неоснователен. Съдът е установил фактите по спора и въз основа на тях е извел правните си изводи. Посочил е, че при наличието на акт за публична общинска собственост няма причина да не се прилага разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОС, според която собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване. Цялата защитна теза на касатора се гради върху незаконосъобразността на съставения акт за публична общинска собственост, за който се твърди, че е нищожен, защото е съставен при висящ съдебен спор за собственост върху земеделския недвижим имот. В развилото се пред административния съд производство по оспорване на решението на общинския съвет, административният съд не може да се произнася по законосъобразността на представения пред него акт за публична общинска собственост. Представеният акт е официален документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, която не може да се оспорва инцидентно в административното производство, аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗОС. Освен това не следва да се забравя, че в производството по реституция на земеделските земи, спорът се развива само между наследниците на бившия собственик на имота и общинската служба по земеделие. В него не участват заинтересовани страни. Поради това и в съдебното производство по постановеното решение № 221 от 11.07.2011 г. на РС - Петрич по адм. д. № 640/2011 г., влязло в законна сила на 3.08.2011, въз основа на което е издадено и решението на ОСЗ - Петрич, общината не е конституирана и призовавана като страна. Неоснователен е и последният довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил нормата на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗРЗСПЗЗ във връзка с чл. 45ж и сл. ППЗСПЗЗ, като е направил извод, че няма законно основание ЗСПЗЗ да изключва приложението на чл. 7, ал. 4 ЗОС. Такава е и практиката на Върховния административен съд, намерила израз в решения № 10233 от 8.07.2013 г. по адм. д. № 884/2013 г.; решение № 9477 от 7.07.2014 г. по адм. д. № 610/2014; решение № 9986 от 29.07.2015 г. по адм. д. № 975/2015 г. и др. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение на основание чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение