Решение № 11215 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2011 г.

Решение № 11215 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надя Димитрова Лозанова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 2492 от 2.12.2010 г. по адм. дело № 392 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Тровас" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 030902150 от 19.11.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 818 от 21.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество, като му е определено задължение за корпоративен данък в размер на 20 410.14 лв. и лихва за забава в размер на 4 689.96 лв. за отчетната 2007 г. Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, на ревизираното лице е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК от него е изискано да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и източниците на доходи, приходи, източници за формиране на собствения си капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер. Констатирано е, че ревизираният субект е подал ГДД за 2007 г., като е отчел положителен счетоводен финансов резултат. В хода на ревизионното производство е установено, че на физическото лице Христо Ленинов Василев са предоставени парични средства в заем от Дияна Илиева Петрова и от "Лина Зен" ЕООД. Прието е, че по повод договора за заем с посоченото физическо лице паричните средства са действително получени. По отношение на договори с посоченото дружество като заемодател са сума в размер на 188 000.00 лв., е прието, че същите са частни писмени документ, не се ползват с материална доказателствена сила, поради което не се кредитират от административния орган, респ. че тези заемни средства не са реално получени. Конкретизирано е обстоятелството по чл. 122, ал. 1 и то като такова по т. 7 от ДОПК, респ. данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и за отчетната 2007 г. е определено задължение за корпоративен данък и лихва за забава в посочените размери. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и конкретно на т. 7 от нея. Съдът е приел, че фактическата констатация за обстоятелството по т. 7 от тази правна норма е направена от органа по приходите във връзка с установено финансиране на ревизираното дружество със сумата от 188 000.00 лв. Според съда не е бил спорен фактът, че тази сума е заприходена в счетоводството на дружеството, както и че тя действително е постъпила при него. Съдът се е позовал на чл. 18, ал. 2 и чл. 19 от ЗКПО относно фориране на процесното задължение и на СС - "Приходи", т. 2, според която точка приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитало отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Не се считат приходи събраните суми от името на трети лица, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал. Съдът е приел, че органът по приходите неправилно е констатирал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като според него между страните не се спори, че посочената сума от 188 000.00 лв. е осчетоводена по дебита на с/ка 501 "Каса", съответно по кредита на с/ка 107 "Сметка на собственика", както и че тя действително е постъпила при ревизираното дружество. Това са лични средства на собственика на същото, предоставени в заем, не представляват приход и не са дали отражение върху формиране на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО. Съдът изрично е посочил, че формира извода си на база представените ПКО, договори за заем, счетоводни справки за извършено осчетоводяване в дружеството, представените от заемодателя доказателства и декларация на управителя на дружеството, заемодател и на заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Приел е, че договорът за заем, който е реален и неформален, поражда правни последици с предаването на сумата на заемателя, като в случая е безспорно, че получената от управителя Христо Василев сума е внесена в касата на дружеството в качеството му на физическо лице. Произходът на заетите средства е без значение за действителността на договора за заем, като освен, че е реално постъпила, то процесната сума е и осчетоводена съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Неправилно органът по приходите е събирал доказателства за произхода на паричните средства, респ. относно заемодателя на дружеството-заемодател. Според него е следвало да се събират доказателства относно факта, дали сумата съставлява приход от търговска дейност. След като сумата е била налична в касата на дружеството според съда е несъстоятелен доводът на приходната администрация за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Приел е, че РА е незаконосъобразен до сумата от 1 610.14 лв., която представлява задължението за данък на ревизираното дружество според ГДД за отчетната 2007 г., поради което го е отменил в частта над посочения размер. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Основателно е касационно възражение, че съдът не е отграничил основният спорен момент по делото и съответно е преценявал събраните пред него доказателства, във връзка с него. Съдът е приел, че не се спори по факта, че процесната сума в размер на 188 000.00 лв. е постъпила в касата на дружеството. Действително не се спори, че сумата е заприходена счетоводно, но това не означава, че тя е налична. Във връзка с установяването на това обстоятелства съдът не е преценил правилно представените договори за заем, ПКО, счетоводни документи и др, които са частни документи и са били оспорени от приходната администрация като такива с недостоверна дата още в хода на ревизионното производство. В хода на съдебното производство по повод спорния факт не са ангажирани доказателства, различни от тези събрани в ревизионното производство. Следователно не остава доказан фактът на получаването на паричните средства, предоставени от посоченото търговско дружество, на физическото лице Христо Василев в това му качество. Именно това е фактът, който би обосновал счетоводното оформяне на заема на средствата, така както е отразено в съдебно-счетоводната експертиза по делото. Макар и косвени факти, следва да се отчетат тези относно липсата на данни за възстановяване на заетите лични парични средства в уговорените срокове до края на 2008 г., което означава, че те са с такъв характер и предназначение, още повече, че след ревизирания период е сменян четири пъти едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество. Такъв косвен довод е този, че дружеството-заемодател се явява от своя страна заемополучател по договор от "Виктория 05" ЕООД, по силата на който то придобива способността да предостави процесните парични средства, което няма икономическа логика. Ревизионният акт е съставен в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което и констатациите му се ползват с презумпцията за вярност, а доказателствената тежест е в лицето на оспорващия. Очевидно в конкретния случай се касае за средства налични в дружеството и неотчетени по съответния ред, т. е. налице са недекларирани/укрити доходи, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът в мотивите на съдебния си акт е изложил такива съображения, което по естеството си представлява преквалифициране на правното основание, каквато процесуална възможност същият има, след като не е ограничил правото на защита на жалбоподателя (виж ТР № 5 от 14.07.2004 г. по дело № ТР-7/2004 г. на ОСС на ВАС) и още повече, че с оглед разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, трябва да се произнесе по съществото на спора. Следва да бъде споделен довода в касационната жалба, че след като сумите са налични в касата на дружеството при наличие на кредитни обороти на с/ка "Каса" към края на всеки от процесните обороти, то безспорно се касае за суми, реализирани от дружеството и неотчетени по предвидения нормативен ред. Оспореният РА в посочената част се явява законосъобразен, като първоинстанционната жалба се явява недоказана. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 952.00 лв., за двете съдебни инстанции, с оглед изискванията на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение