Определение № 191 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 764/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „БУДМАКС“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу разпореждане №72 от 17.02.2022 г. по ч.т.дело №293/21 г. на АС-Бургас, с което е върната частната касационна жалба вх. № 1442/11.02.2022 г. на същия жалбоподател срещу определение № 10 от 17.01.2022 г, постановено по реда на чл.407 ал.1 ГПК по същото дело, с което БАС е потвърдил разпореждане на ОС-Бургас в частта, с която е отказано издаване на ИЛ. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба съдията-докладчик, администриращ същата е приел, че последната е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт-определение на въззивния съд, постановено по реда на чл.407 ал.1 ГПК, с което е потвърдено разпореждане на ОС-Бургас в частта, с която е отказано издаване на ИЛ. За да счете, че обжалваният с върнатата ЧКЖ акт не подлежи на касационно обжалване, съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита за правилен извода на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане, като недопустима-насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно ТР 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС -т.1, абз.5 от диспозитива: не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК: въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК. С оглед така дадените от ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, правилно въззивният съд по реда на чл.278 ал.4 ГПК във връзка с чл.286 ал.1,т.3 ГПК е върнал ЧКЖ срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Останалите изложени в настоящата ЧЖ оплаквания касаят правилността на определението, срещу което е била подадена върната ЧКЖ и като такива не следва да бъдат разглеждани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане