Определение № 44 от 02.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 950/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. А. С., гражданин на Руска Федерация, чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 893 от 23.11.2015 г. по в.т.д. № 850/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по предявен срещу [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата 12 296 евро, като платена при начална липса на основание поради нищожност на сключения между страните договор за строителство R 5 № 33 от 01.07.2008 г., след като е обезсилено постановеното от Варненския районен съд, 42 състав решение № 1254/13.03.201`5 г. по гр.д. № 9719/2013 г. в частта, с която този иск е бил уважен. С определение № 929 от 23.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на посочения въззивен съдебен акт, като на касатора е указано да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата, в размер на 481 лева, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата, за което е даден едноседмичен срок, включително и за представяне по делото на платежното нареждане. Съобщението до касатора е надлежно връчено чрез процесуалния му пълномощник адв. Петя Т. на 25.01.2017 г. По повод постъпила по делото молба с вх. № 1149/01.02.2017 г., депозирана по пощата, с постановеното на основание чл.63, ал.1 ГПК разпореждане от 01.02.2017 г., срокът за внасяне на дължимата държавна такса е продължен с две седмици, или до 15.02.2017 г., вкл. В рамките на продължения срок и до настоящия момент указанията не са изпълнени – по делото не е представен платежен документ, удостоверяващ внасянето на държавната такса по сметка на ВКС. Това обуславя настъпване на неблагоприятни за касатора правни последици, а именно прекратяване на касационното производство, за което той е надлежно предупреден. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, ІІ т.о.