Определение № 189 от 28.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. и А. Н. Н. – К., представлявани от адв.Е. М., срещу въззивно решение №29/04.02.2015г., постановено по възз. гр.д.№26/2015г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение №969/25.11.2014г. по гр.д.№3391/2014г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, предявеният от жалбоподателите срещу Й. П. К. и [фирма] – София, иск за обявяване недействителността на договор за ипотека от 23.03.2009г., обективиран в нотариален акт № от г. по нот.д.№г. на нотариус Д. Н. с район на действие РС – С., поради липса на представителна власт на пълномощника и липса на съгласие на упълномощителите за сключването му. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателите релевират основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да определи правилната правна квалификация на предявения иск, въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба; 2/ какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, когато той е трето задълженото лице по договор за учредяване на ипотека; необходимо ли е пълномощното да съдържа всички реквизити, посочени в чл.167 ЗЗД като задължително съдържание на договора за ипотека, в т.ч. и размера на обезпеченото вземане и действителен ли е такъв договор с оглед разпоредбата на чл.170 ЗЗД. Ответникът по жалбата – [фирма] - С. - в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Ответникът Й. К. не е представил писмен отговор и не е изразил становище по основателността на жалбата. Третото лице – помагач – нотариус Д. Н. в писмения си отговор поддържа, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Д. и А. К. за обявяване недействителността на сключения чрез пълномощника им Й. К. с [фирма] – С. договор за ипотека, въззивният съд е приел, че даденото от ищците на 20.03.2009г. пълномощно за учредяване на ипотека върху собствения им недвижим имот за обезпечение на вземането на банката по договора за банков кредит с кредитополучателя Й. К., е валидно и отговаря на изискванията за форма и съдържание. Посочено е, че съдържанието на пълномощното разкрива ясно волята на упълномощителите за извършване на конкретното разпореждане с недвижимия им имот от страна на упълномощеното лице, като законът не предвижда в него да се възпроизвеждат съществените условия на договора за ипотека, в т.ч. размерът на обезпеченото вземане, падежът му, размера на лихвите и т.н., предвид нормите на чл.167, чл.170 и чл.39 ал.1 ЗЗД. Направен е извод, че за да е налице валидно учредена представителна власт /с последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД/ за пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания, е достатъчно в пълномощното да е вписано конкретното разпоредително действие, което ще се извърши, без да е нужно да се възпроизвеждат съществените елементи на сделката, чието сключване ще се осъществи чрез упълномощения. В тази връзка и първоинстанционният, и въззивният съд са констатирали, че по основния спорен за делото въпрос, отнасящ се до необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя; както и по последващия въпрос за вида недействителност на сделка, сключена от пълномощник извън обема на учредената му представителна власт, е налице противоречие в задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК с решения на ВКС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като вторият от въпросите в изложението на жалбоподателите е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане в образуваното т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС по т.1 и т.3. Поради това, следва настоящото производство да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение