Определение № 8902 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на Столична община против Определение № 29014 от 20.07.2026 г., постановено по адм. дело № 9619/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на Д. А. С. сумата 300 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не са доказани реалното извършване на разноските и връзката им с производството. Позовава се на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, като сочи, че касационното производство е приключило още при проверката за допустимост на касационната жалба, без провеждане на открито съдебно заседание, без събиране на доказателства и без разглеждане на жалбата по същество. Иска отмяна на определението в частта за разноските, евентуално намаляване на присъденото възнаграждение. Ответникът по частната жалба – Д. А. С., чрез процесуалния си представител адв. Иванчева, оспорва частната жалба. Поддържа, че разноските са реално извършени и доказани с представените договори за правна защита и съдействие, в които е удостоверено плащането в брой. Сочи, че за защитата срещу касационната жалба е изготвен и представен подробен писмен отговор и че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро е под размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 236, във връзка с чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Решение № 10408 от 16.03.2026 г. по адм. дело № 9619/2025 г. Административен съд София-град е отменил Заповед № РКП25-РД56-354 от 28.08.2025 г. на кмета на район „Красна поляна“ на Столична община. Решението е съобщено на ответника на 24.03.2026 г., а на 30.03.2026 г. от негово име е подадена касационна жалба. Съгласно чл. 46, ал. 5, изречение последно от Закона за общинската собственост решението на административния съд в производството по тази разпоредба е окончателно. Поради това правилно административният съд е приел, че подадената касационна жалба е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК и я е оставил без разглеждане. С определението си първоинстанционният съд е присъдил на Д. А. С. сумата 300 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Определението на първоинстанционния съд е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски. В хипотезата на оставяне без разглеждане на недопустима касационна жалба производството приключва без разглеждане на спора по същество, но това не изключва правото на страната, срещу която е насочена жалбата, да получи направените във връзка с процесуалната защита разноски. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с писмения отговор на касационната жалба. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че не е доказано реалното извършване на разноските. По делото са представени договор за правна защита и съдействие № 127902 от 20.04.2026 г. и договор № 127905 от 25.05.2026 г., от които се установява, че на адвоката е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 евро за правна защита и съдействие във връзка с касационното производство. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, вписването за извършеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, удостоверяваща както уговарянето, така и плащането на възнаграждението. В приложените по делото договори за правна защита и съдействие изрично е посочено, че сумите са платени в брой. Поради това представените договори удостоверяват реалното извършване на разноските и не е необходимо установяването им с други платежни документи. Обстоятелството, че сумата е заплатена на две части, не води до различен извод. Ясно е посочен предметът на договора и във всеки от договорите е удостоверено извършеното плащане, а общият размер на двете плащания съответства на претендираната и присъдена сума от 300 евро. Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател за прекомерност. Съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено мотивирано възражение за прекомерност съдът следва да прецени размера на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършената процесуална дейност. В случая спорното възнаграждение е в размер на 300 евро, или приблизително 586,75 лв. Производството е по административен спор без определен материален интерес, поради което приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Посоченият размер представлява нормативен ориентир при преценката за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение. Платеното възнаграждение от 300 евро е значително под този размер. При преценката за прекомерност обаче следва да се съобрази и действително извършената процесуална дейност. В случая след връчването на касационната жалба ответната страна е организирала защита чрез адвокат, упълномощен за процесуално представителство пред касационната инстанция. Изготвен е и е представен писмен отговор на касационната жалба. От данните по делото се установява, че отговорът е в обем от девет страници и съдържа фактически и правни съображения относно основателността на касационното оспорване. За изготвянето му е било необходимо запознаване с касационната жалба, с първоинстанционното решение и с материалите по административното дело. Неоснователно е разбирането на частния жалбоподател, че поради липсата на проведено открито съдебно заседание не е налице процесуална дейност, обосноваваща присъждането на адвокатско възнаграждение. Извършването на писмена защита и представянето на отговор по касационната жалба представляват процесуални действия, за които страната е направила разход. Обстоятелството, че съдът е установил недопустимостта на касационната жалба и производството е приключило без разглеждането й по същество, не заличава извършената от процесуалния представител дейност по защита на страната. Затова настоящият състав приема, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро не е прекомерно. Размерът му е съобразен както с фактическата и правната сложност на производството, така и с обема на извършената процесуална работа, като същевременно е съществено под размера, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1. За пълнота следва да се посочи, че нормативно определеният размер по Наредбата не освобождава съда от задължението за конкретна преценка на прекомерността, но в случая тази преценка, извършена с оглед всички относими обстоятелства, води до извод, че основание за намаляване на реално заплатеното възнаграждение не е налице. Като е присъдил на Д. А. С. сумата 300 евро – действително направени разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – оставено в сила в атакуваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236, Върховният административен съд, четвърто отделение,