Определение № 1112 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. В. Т. с [ЕГН] и с постоянен адрес в [населено място], [улица], против Разпореждане № 16348 от 09.09.2024 г., постановено по адм. дело № 6584 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното разпореждане, на основание чл. 231 АПК, във вр. с чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във вр. с чл. 212, ал. 2 АПК, е върната частната жалба на Т. против Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г., постановено по същото дело. Частната жалбоподателка твърди неправилност на атакуваното разпореждане, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че с постановяването на обжалвания съдебен акт й е отказан достъп до правосъдие. Иска отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като провери обжалваното разпореждане, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 6584/2023 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба на З. Т.. С Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г. по това дело (л. 36 от същото), съдът е оставил без разглеждане исковата молба на Т. поради неизпълнение на дадени указания на ищцата, да посочи, дали предявява иска си срещу Агенция за социално подпомагане или го поддържа срещу Министерство на труда и социалната политика, както и да посочи в какво се изразяват твърдените за претърпени неимуществени вреди, за които претендира обезщетение. Срещу протоколното определение Т. подала частна жалба, вх. № 45371/18.12.2023 г., която е оставена без движение с Разпореждане от 20.12.2023 г. (л. 50, пак там), с което й е указано, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това разпореждане, да представи частната жалба, приподписана от адвокат, ведно с пълномощно за приподписване или да представи доказателства, че е лице с юридическа правоспособност. В отговор на разпореждането от 20.12.2023 г. ищцата подала молба за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната й жалба. По тази молба Административен съд София-град е постановил Определение от 29.03.2024 г. (л. 59, пак там), с което предоставил правна помощ на Т., изразяваща се в приподписване на частната й жалба против Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г. по адм. дело № 6584/2023 г. на същия съд. След назначаване от съда, последователно на двама адвокати, определени от Съвета на АК-София и техен отказ да приподпишат частната жалба поради противоречие с поддържаната от ищцата линия на защита и с професионалната им преценка, е постановено Определение № 7172/03.06.2024 г. по същото дело (л. 74, пак там), с което административният съд е прекратил предоставената на Т. правна помощ, изразяваща се в приподписване на частната й жалба против Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г. Мотивите на съда, обусловили този резултат, са че частната жалбоподателка не се съобразява с професионалната преценка на адвокатите, чиято правна помощ й е предоставена. Преценил е, че е налице злоупотреба с правото на правна помощ. С Определение № 7172/03.06.2024 г. съдът е указал на ищцата, в 7-дневен срок от влизането му в сила, същата да представи частната й жалба против Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г., приподписана от адвокат, ведно с пълномощно за приподписване или да представи доказателства, че е лице с юридическа правоспособност. Т. подала частна жалба против Определение № 7172/03.06.2024 г. по адм. дело № 6584/2023 г. на Административния съд София-град, оставено в сила с Определение № 9117 от 23.07.2024 г. по адм. дело № 6373 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. След постановяване на определението на касационната инстанция Административният съд София-град с Разпореждане № 13129/29.07.2024 г. по адм. дело № 6584/2023 г. (л. 77, пак там) дал поредна възможност на Т. да представи частна жалба, вх. № 45371/18.12.2023 г., приподписана от адвокат, ведно с пълномощно за приподписването, а ако е лице, което има юридическа правоспособност – доказателства за тази правоспособност. Указано й е, че, ако не отстрани посочената нередовност на частната жалба в определения в разпореждането 7-дневен срок, същата ще й бъде върната. Съобщението за разпореждането е връчено лично на Т. на 05.08.2024 г. На 09.09.2024 г. административния съд, след като констатирал, че указанията по негово Разпореждане № 13129/29.07.2024 г. не са изпълнени, е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Разпореждането е валидно, допустимо и прaвилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяната му. Предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 АПК, са условия за редовност на касационната жалба и намират пряко приложение по отношение съдържанието на частната жалба, съобразно препращащата норма на чл. 231 АПК. Изискването на законодателя, формулирано в чл. 212, ал. 2 АПК, е касационната/частна жалба да бъде приподписана от адвокат (или юрисконсулт), освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. Тази норма посочва и, кои производства са освободени от задължението за приподписване на касационната/частна жалба, като настоящото не е сред тях. В конкретния случай са дадени ясни указания за констатираните от съда нередовности, както и за начина, по който те трябва да бъдат отстранени. Частната жалбоподателка е предупредена и за последиците от неизпълнението. В предоставения й нормативно установен 7-дневен срок, който е изтекъл на 12.08.2024 г., понеделник, присъствен ден, Т. не е изпълнила задължителните указания на съда. Поради това първоинстанционният съд е процедирал правилно връщайки частната жалба против Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г. Не се споделя оплакването на частната жалбоподателка, че нормата на чл. 212, ал. 2, изр. първо АПК е противоконституционна и дискриминационна. Същата е част от позитивното право и не е обявена от Конституционния съд на Република България за противоконституционна. Неоснователно е възражението на частната жалбоподателка, че с постановяването на обжалвания съдебен акт й е отказан достъп до правосъдие. Лицето не е лишено от достъп до касационната инстанция, тъй като съдът, отчитайки декларираните от Т. обстоятелства относно материалното, имотното и семейното й положение (л. 53 – 55 от първоинстанционното дело), с Определение от 29.03.2024 г. (л. 59, пак там), й е предоставил правна помощ, изразяваща се в приподписване на частната й жалба против Протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г. Жалбоподателката обаче не се е възползвала от тази фактическа и правна възможност, както се установи по делото. В заключение следва да се посочи, че отказът да се изпълнят дадените от съда указания води до неотстраняване на нередовности на оспорването, което, от своя страна, се явява процесуална пречка за разглеждане на частната жалба по съществото й. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от тези съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия