Определение № 280 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Фаиз, ЛНЧ [номер], гражданин на Ислямска република Афганистан, чрез адв. Чечкова, срещу определение № 2795 от 22.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1949/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане касационната му жалбата срещу решение № 1522 от 13.09.2023 г. по адм. дело № 1949/2023 г. на Административен съд Пловдив, като процесуално недопустима. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение и се отправя искане към съда за неговата отмяна и изпращане на делото на тричленен състав, за преценка на допустимостта на касационната жалба. Ответникът по частната жалба - интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците, не предоставя становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. Фаиз против Решение № ВР-16 от 19.07.2023г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС). С решение № 1522 от 13.09.2023 г. по адм. дело № 1949/2023 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена така подадената жалба. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Х. Фаиз. С обжалваното определение и на основание чл. 213а, ал. 2, вр. чл. 215, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решение № 1522 от 13.09.2023 г. по адм. дело № 1949/2023 г. на Административен съд Пловдив, като процесуално недопустима. Определението е правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационната жалба на Х. Фаиз е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване, но основанието за това не е чл. 86 от ЗУБ, а чл. 85, ал. 3 от ЗУБ. Видно от данните по делото оспореното пред първоинстанционния съд Решение № ВР-16 от 19.07.2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ при МС е издадено на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и с него не е допусната последваща молба с рег. № УП-2618/03.07.2023 г. на ДАБ-МС от жалбоподателя до производство за предоставяне на международна закрила. Според чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, решенията по чл. 76б, ал. 1, т. 2 може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. По делото е постановено съдебно решение № 1522 от 13.09.2023 г., с което жалбата е отхвърлена. Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 3 от ЗУБ, решенията на административния съд по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ (какъвто е настоящия случай), не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд, като краен резултат, е оставил без разглеждане касационната жалба на Х. Фаиз срещу решение № 1522 от 13.09.2023 г. по адм. дело № 1949/2023 г. на Административен съд Пловдив, като процесуално недопустима. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че първоинстанционният съд няма правомощията да извършва преценка на допустимостта на предявената касационна жалба. Цитираният в частната жалба чл. 216 от АПК е отменен с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., а според чл. 213а (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 15 от 2021 г.), ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Според ал. 2 от същата разпоредба касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 (какъвто е настоящият случай). Съвместното тълкуване на цитираните разпоредби налага извод, че при постъпване на касационната жалба първоинстанционният съд има правомощия да преценява редовността и допустимостта й и съответно да се произнася. Тук следва да се посочи и това, че след влизане в сила на чл. 213а от АПК Тълкувателно решение № 4 от 17.10.2011 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 9/2010 г. вече е загубило актуалност. Предвид изложеното оспореното определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение