Определение № 205 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г.

Производството е по реда на чл. 279, вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 234/12.01.2011 г. на К. А. Т. и М. И. Т., и двамата от[населено място] срещу разпореждане № 16 на Председателя на ІV г.о. на ВКС от 15.10.2010 г., с което е върната на жалбоподателите частната им касационна жалба с вх. № 7443/20.08.2010 г. срещу определение № 397/29.06.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 16 на Председателя на ІV г.о. на ВКС от 15.10.2010 г. е върната частната касационна жалба на К. А. Т. и М. И. Т. срещу определение № 397/29.06.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІV г.о., поради изчерпване на процесуалния ред за защита. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 288 ГПК, ВКС се е произнесъл по допускане на касационното обжалване с атакуваното определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Тъй като тази категория определения не попадат в посочените в чл. 274 и сл. ГПК съдебни актове, същите не подлежат на по-нататъшен съдебен контрол и са окончателни, поради което частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. Обжалваното разпореждане на Председателя на ІV г.о. на ВКС е законосъобразно. С определение № 397/29.06.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 176/2010 г. ВКС, ІV г.о., на основание чл. 288 ГПК, е допуснал касационно обжалване на въззивното определение на П. апелативен съд № 1185 от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1006/2009 г., отменил го е и е оставил без уважение искането за изменение на решение № 993 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 1464/2008 г. на П. окръжен съд в частта му за съдебните разноски, дължими от К. А. Т. и М. И. Т. и [фирма] на Г. П. Й.. Така постановеното определение на ВКС не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което правилно Председателят на ІV г.о. на ВКС с разпореждане № 16 от 15.10.2010 г., е върнал като процесуално недопустима депозираната срещу него частна жалба с вх. № 7443/20.08.2010 г. на К. А. Т. и М. И. Т.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Председателя на ІV г.о. като постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,