Определение № 455 от 12.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 14.06.2011 г. по гр.д. № 856/2011, с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 09.03.2011 г. по гр.д. № 8533/2010, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторката Т. К. И., представлявана от адв. Р. Ц. от Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността съдът да приеме за установени факти при наличието на противоречиви доказателства за тях, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], ПТП П., представлявана от адв. И. А. от Б. я оспорва, като счита, че въззиното решение е по същество правилно и касационното му обжалване не следва да бъде допуснато. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор като „вагоноописвач” в РТП Б.. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 217/30.08.2010 поради съкращение на щата. Уволнението не е опорочено от обстоятелството, че в заповедта е посочено съществуването и на последващо съкращение на работници, заемащи същата длъжност. При извършения подбор между всички работници, заемащи същата длъжност в двете бургаски гари (гара Б. и гара разпределителна) ищцата е получила по-ниска оценка. Ищцата е редовен член на синдикална организация към КТ „Подкрепа”, но синдикалното ръководство не се е противопоставило изрично на уволнението й съгласно изискванията на К.. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и като прецени способността на свидетелите да възприемат вярно фактите и готовността им да възпроизведат пред съда точно впечатленията си, както и компетентността на вещите лица, да посочи кои факти приема за установени и кои не. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение