Определение № 3484 от 02.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 2434 от 14.05.2025 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд оставя без разглеждане касационна жалба с вх. № 115975 от 08.12.2023 г., подадена от И. С. И., чрез адв. П. Писарска, против въззивно решение № 5740 от 09.11.2023 г., поправено с решение № 6444 от 14.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 6276/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частите, с които съдът се е произнесъл по исковете за заплащане на сумата от 4908,23 лева, представляваща претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, както и сумата от 93,79 лева, представляващи вреди под формата на сторени разходи за куриерски услуги и нотариална покана, и прекратява производството по делото в тази му част, като не допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част, с която като краен резултат е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 15000 лева, представляващи неимуществени вреди за претърпян стрес, неудобства и загуба на време, както и уронен престиж вследствие на неизпълнение на граждански договор № 1/08.01.2004 г. за периода м.03.2004 г. до 01.06.2022 г. С молба вх. № 9460 от 21.05.2025 г. по описа на ВКС, подадена чрез адв. Е. Д., ответната страна по касационната жалба – Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Д. Д.“ – [населено място], е поискало ВКС да допълни определението си, като му присъди разноски, сторени в касационното производство, които е поискало своевременно и надлежно е установило, а именно сумата от 2880 лева – адвокатски хонорар, който е заплатен изцяло. Ответната страна по молбата И. С. И. не взема становище по нея в предоставения срок за отговор. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това са следните: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. И., чрез адв. П. Писарска, срещу въззивно решение № 5740 от 09.11.2023 г., поправено с решение № 6444 от 14.12.2023 г., и двете постановени по в. гр. д. № 6276/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С постановеното по делото определение по реда на чл. 288 ГПК съдът не се е произнесъл по претенцията на ответника Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Д. Д.“ – [населено място] за разноски по касационната жалба, подадена от И. С. И.. Искането е заявено своевременно в постъпилия в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационна жалба с вх. № 85034 от 30.07.2024 г. – на лист 12 от настоящото дело. Към отговора на касационната жалба са представени списък по чл. 80 ГПК, адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 16.07.2024 г., фактура от същата дата и платежно нареждане за кредитен превод от 18.07.2024 г. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че негов предмет е процесуално представителство и защита пред ВКС по касационна жалба срещу решение по в. гр. д. № 6276/2023 г. по описа на СГС, както и изготвянето на отговор на касационната жалба и осъществяване на процесуална защита по делото, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 2400 лв. без ДДС или 2880 лв. с ДДС, платими в срок от 5 работни дни от получаване на фактура. Заплащането на посочената сума с ДДС по банков път е документално установено с приложеното платежно нареждане за кредитен превод от 18.07.2024 г. с наредител СУУС „Проф. д-р Д. Д.“ (на л. 46 от настоящото дело). Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК е основателна досежно сторените разноски в размер на 2880 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,