Определение № 12208 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП за изменение и/или допълнение на решение № 2067/04.03.2025 г. по адм. дело № 10083/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските. В искането по чл. 248 ГПК посочената страна счита, че след като съдът не се е произнесъл с решението си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то искането му е основателно и следва да бъде уважено. Моли съдът да съобрази, че поради осъществената на 27.01.2025 г. кибератака, която доведе до срив Единната деловодна система (ЕДИС) на Върховния административен съд и на административните съдилища, сайтът на съда не е бил достъпен и с това е била затруднена комуникацията и подаването на документи. В тази връзка се посочва в искането, че отправената молба с изх. № ВХК – 78#12/31.01.2025 г. относно хода на делото с инкорпорирано искане в същата искане за присъждане на разноски е била изпратена до Върховния административен съд по електронна поща на същата дата, но едва на 03.02.2025 г. е получено съобщение, че изпращането на тази молба е неуспешно. Сочи се, че и на 04.02.2025 г. е направен повторен опит за изпращане на същата молба от 31.01.2025 г. и то след разговор със секретаря на отделението и изпратена на имейл [електронна поща].bg, както и молбата е изпратена и след пощенски оператор. Предвид горното се иска да се уважи искането по чл. 248 ГПК. „Сийком Марин“ ЕООД – гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Х. Христов, в депозиран по делото писмен отговор по искането, моли същото като неоснователно и недоказано, да се отхвърли поради настъпила процесуална преклузия. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита молбата за своевременно направена и като основателна, следва да бъде уважена. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в двумесечния срок по посочената разпоредба, както и е основателно поради следните съображения: С решение № 2067/04.03.2025 г. по адм. дело № 10083/2024 г. на ВАС, Първо отделение е оставено в сила решение № 6823/01.07.2024 г. по адм. дело № 745/2024 г. на Административен съд - Варна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „Сийком Марин“ ЕООД срещу РА № Р – 030000323005183 – 091 – 001/05.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 23/21.03.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП за установени задължения на дружеството за ДДС и корпоративен данък за данъчни периоди на 2022 г. – главници и лихви. В решението си ВАС, Първо отделение по настоящото дело по отношение искането на данъчната администрация за разноски, е посочено, че такива не се присъждат, въпреки изхода на делото, тъй като искането е направено след приключване на устните състезания и след даване ход по същество и без участие на процесуален представител. С определение от 10.07.2025 г. съдът насрочи делото в открито съдебно заседание и поиска от администрацията на съда да издаде удостоверение за осъществената кибератака на информационната система ЕДИС, както и за какъв период от време не е имало електронен достъп до тази система. Това доказателства е необходимо на съда, за да може да прецени основателността на искането по чл. 248 ГПК. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от директора на дирекция „Административно – информационно обслужване“ при Върховния административен съд, от което се установява, че на 27.01.2025 г. е реализирана масирана хакерска атака срещу информационни системи, след което е последвало криптиране на данните на част от тези системи. Посочено е и, че предвид извършената хакерска атака, тя е довела до срив на функционалностите на ЕДИС, а оттам и работата не само на Върховния административен съд, но и на всички административни съдилища в страната. Относно обстоятелството, че посочената молба е изпратена по електронна поща, се сочи в удостоверението, че с оглед гарантиране сигурността на системите, веднага след установяване на атаката, са преустановени интернет достъпа, както и всички външни услуги, които са предлагани, вкл. и електронната поща на съда. При така установеното настоящият съдебен състав намира, че искането по чл. 248 ГПК на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна е основателно и следва да бъде уважено. В процесната молба искането за разноски е свързано с претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 322,37 лв., което предвид изхода на делото следва да бъде уважено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение