Определение № 9751 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. З., чрез пълномощник- адв. Бойчев, против Определение № 783/23.01.2024г., постановено от Върховния административен съд по адм. д.№ 1/21г., Четвърто отделение. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Ответниците - Министерски съвет на Република България, Министерство на вътрешните работи, Н. Б. не изразяват становище по частна жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен съдебен състав, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение, Върховният административен съд, Четвърто отделение, в производство по чл.248 ГПК, образувано по искане на З., е оставил без уважение искането му за изменение на Решение № 7242/30.06.23г., постановено по адм. д.№ 1/2021г. на ВАС, Четвърто отделение, чрез намаляване на размера на разноските, за които З. е осъден да заплати на ответника - Министерски съвет. За да отхвърли искането на З., съдът е приел, че З. е конституиран по делото като оспорващ, поради което и на осн. чл.189, ал.4 АПК дължи разноски на самостоятелно основание. Министерският съвет се е защитавал по две жалби, чиито предмет е била разпоредба от подзаконов нормативен акт. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав преценява обжалваното определение като правило по съображенията, изложени в него, което прави ненужно повтарянето им. Неоснователно е възражението на З., че на МС са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение над минималния размер. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, жалбите са били две и по всяка една от тях е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника - МС в рамките на границите на нормативноустановения размер по чл. 24, изречение първо от наредбата за заплащане на правната помощ.. Възражението за прекомерност на разноските, направено едва в частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е несвоевременно, поради което съдът не го разглежда. Воден от горното, Върховният административен съд