Определение № 53 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2022 г.

Постъпила е молба вх.№ 260866 от 16.02.2022 г., подадена от Х. П. Д., Г. Г. Д. и Й. П. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влезлите в сила решение № 315/23.01.2020 г., с което е допусната съдебна делба и решение № 1618 от 13.07.2020 г., с което е извършена делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба апартамент на публична продан, и двете по гр.д.№ 3712/2019 г. на РС-Бургас. Молителите твърдят, че са узнали за делбеното дело и за решенията от съдебен изпълнител на 19.11.2021 г., когато се свързал с тях. Позовават се на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като твърдят, че е нарушено правото им на участие в производството, тъй като са били призовани по реда на чл. 48 ГПК въпреки, че ищцата е знаела адреса им в Руската Федерация, имала е номерата на мобилните им телефони, подържала е връзка предимно по интернет чрез приложението „Вайбър“ и платформата „Фейсбук“. Представят доказателства за последните твърдения. Заявено е искане за спиране изпълнението на решението по извършване на делбата. Ответницата по молбата Д. Г. М. оспорва допустимостта на молба поради това, че няма доказателства кога съдебният изпълнител се е свързал с молителите. Оспорва молбата и като неоснователна. Счита, че е спазен реда по ГПК и молителите са участвали чрез особен представител, твърди, че не е имала връзка с молителите от 2018 г. и оспорва представените разпечатки от съобщения по електронната поща, приложението „Вайбър“ и платформата „Фейсбук“. Оспорва молбата за спиране изпълнението на решението по извършване на делбата. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата е подадена от съсобственици, които са били ответници по иск за делба против две влезли в сила решения по гр.д.№ 471/2018 г. на РС-Бургас. Решение № 315/23.01.2020 г., с което е допусната съдебна делба е влязло в сила на 21.02.2020 г. а решение № 1618 от 13.07.2020 г., с което е извършена делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба апартамент на публична продан е влязло в сила на 08.08.2020 г. Молителят Х. Д. е призована чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. На всички молители е назначен особен представител, чрез който са участвали в производството. Молителите твърдят, че са узнали за предявеният против тях иск за делба и за решенията от ЧСИ С. Н. на 19.11.2021 г., когато нейни служители се свързали с тях. Спрямо тази дата, молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, т.5 ГПК. Ответницата по молбата оспорва датата на узнаването, защото не са приложени доказателства, но не ангажира доказателства молителите да са узнали в по-ранен момент. Затова съдът приема, че молбата е подадена в тримесечен срок от узнаване на решенията и е допустима. С молбата е поискано допускане на свидетели за установяване, че ответницата по молбата е имала контакт с молителите и назначаване на съдебно компютърно-техническа експертиза за установяване автентичността на представените разпечатки от съобщения по „Вайбър“, Фейсбук“ и писма по електронната поща. Ответницата по молбата оспорва автентичността на тези доказателства. Съдът намира, че следва да се допусне исканата с молбата СТЕ, тъй като тя е свързана с установяване твърденията в молбата, относими към основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, които се оспорват от другата страна. Поради уважаване на това доказателствено искане, разпит на свидетели за установяване дали ответницата е имала контакт с молителите не е необходим, поради което това доказателствено искане ще се остави без уважение. С молбата е поискано спиране изпълнението на решението по извършване на делбата. То е конститутивно и подлежи на изпълнение. Доколкото молбата се прие за допустима, може да се допусне обезпечение чрез спиране на изпълнението. Нормата на чл. 309, ал.1 ГПК препраща към условията за спиране по чл. 282, ал.2-4 ГПК. Съгласно чл. 282, ал.2 т.2 ГПК, обезпечението за спиране на изпълнението на решение с предмет вещни права е обжалваемият интерес. Съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, размерът на дължимото обезпечение по член 282, ал.2, т.2 ГПК се определя въз основа на данъчната оценка на имота, а ако няма такава- по пазарната цена на вещното право, предмет на иска пред първоинстанционния съд. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, идеалната част, собственост на ищцата от процесния апартамент е с данъчна оценка 67877,30 лв. Това е сумата, която молителите следва да внесат като обезпечение по специалната сметка на съда, ако искат да се допусне спиране на изпълнението. В този смисъл съдът ще им даде указания с настоящото определение. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.