Определение № 4436 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2025 г.

Производство по чл. 122 ГПК. С определение № 373/19.08.2025 г. по ч. гр. д. № 248/2025 г. на Апелативен съд – Бургас (АС – Бургас) е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено по подсъдност на Апелативен съд – Варна (АС – Варна) по съображение, че той е функционално компетентен по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ да разгледа частна въззивна жалба по дело, по която АС – Бургас е страна. С определение № 652 от 18.09.2025 г. по ч. гр. д. № 512/2025 г. АС – Варна е повдигнал препирня за подсъдност с АС – Бургас относно компетентността за произнасяне по подадената от К. Г. Т. частна жалба. За да повдигне спора за подсъдност с апелативния съд в гр. Бургас, АС – Варна е приел, споделяйки разрешението, дадено с определение № 145/9.04.2021 г. по ч. гр. д. № 568/2021 г. на ВКС, III г. о., че ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, то е приложима нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. Посочил е, че при приложение на горното правило спрямо първоинстанционен съд, който е и ответник, компетентен да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ще е въззивният съд от съдебния район на първоинстанционния съд, който е разгледал и решил спора, след изпращането му по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Дори този въззивен съд да е ответник по исковете, няма пречка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ той да разгледа и реши въззивното дело. Обоснован е извод, че горните разрешения намират съответно приложение и по отношение на частните жалби срещу определения на първостепенните съдилища като предоставят компетентност за разглеждането им от въззивен съд от съдебния район, в който попада първоинстанционния съд. Развити са доводи, че обезпечаване на разглеждане на делото по жалбата от обективен и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, се гарантира от разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 23, ал. 3 ГПК, установяващи основание за отвод на съдията и определяне при отвод на целия състав на съда, на друг равен съд. В заключение е прието, че АС – Варна не е компетентен да разгледа частната жалба на К. Т. против прекратителното определение на окръжния съд в гр. Бургас. Настоящият състав на ВКС, III г.о. споделя установената съдебна практика на ВКС, изразена в определение № 1002 от 9.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1675/2023 г. на IV г. о. и определение № 145 от 9.04.2021 г. по ч. гр. д. № 568/2021 г. на III г. о., чийто правни разрешения са застъпени от АС – Варна в определението му. Няма процесуална пречка - по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, въззивната частна жалба на Т. против преграждащия съдебен акт на окръжния съд в Бургас по дело по ЗОДОВ, да се разгледа от апелативния съд в същия град, стига да не е налице отвод на всички съдии от неговия състав, респ. от останалите съдии да не може да се формира законен състав. Компетентността на АС – Бургас е обоснована от съдопроизводствените правила за инстанционен контрол на съдебните актове, като този извод не се променя от обстоятелството, че именно въпросният съд е сред ответниците по иска по чл. 2б ЗОДОВ, т. е. е страна по делото, по което е постановен подлежащия на въззивна проверка преграждащ съдебен акт. В заключение, компетентен да се разгледа депозираната частна жалба на К. Г. Т. против преграждащото определение по гр. д. № 11/2025 г. на ОС – Ямбол се явява АС – Бургас. Така мотивиран, Върховен касационен съд, III г. о.,