Определение № 363 от 15.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 481/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Окръжен съд - Пазарджик и Софийски градски съд. Поводът е признаване и изпълнение по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, загл. изм. с ДВ, бр. 56/2022 г. (ЗПИИАКОРНФС) на решение на несъдебен (полицейски) орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция (глоба) на гражданин на Република България - С. В. Б.. Първоначално искането е постъпило в Окръжен съд - Пазарджик и по този повод е било образувано ч.н.д. № 365/2024 г. След образуване на делото, с разпореждане № 376 от 8.05.2024 г. съдията-докладчик разпоредил да се направи справка в НБД ,.Население” за трите имена и адреса на засегнатото лице. От изготвената справка било установено, че С. В. Б. е с постоянен адрес в [населено място], ул. ,.Е.“ № 2 и настоящ адрес в Република Турция. Видно от обратната разписка на изпратената призовка съсед на призования посочил, че същият не живее на адреса. С протоколно определение № 277 от 13.05.2024 г., след като констатирал, че засегнатото лице е нередовно призовано и взел предвид, че настоящият адрес на лицето е в Република Турция, съдията-докладчик е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, приемайки, че компетентен да разгледа удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признание на финансови санкции съгласно чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС е Софийският градски съд, тъй като местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето не е било установено. След получаване на материалите, с разпореждане № 1436 от 27.05.2024 г. по ч.н.д. № 3018/2024 г. по описа на Софийски градски съд, съдията-докладчик също прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Мотивирано е посочил, че в конкретния случай компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд в гр. Пазарджик, тъй като в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, изпратено от санкциониращия австрийски полицейски орган, е посочен като последно известен адрес този в [населено място], [улица], който е и постоянен адрес на С. В. Б., видно от справката, направена в НБД ..Население“. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да изпълни решението е Окръжен съд - Пазарджик, предвид следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В ал. 2 на чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС се предвижда, че ако местоживеенето или обичайното пребиваване не са посочени в удостоверението, издавано от властите на чуждата държава, подсъдността се определя според местонахождението на имуществото или по местоизточника на доходите на засегнатото лице. Според чл. 4. параграф 1 от РР 2005/214/ПВР решението заедно с удостоверението може да бъде предадено на компетентните органи на държава-членка, в която физическото или юридическото лице, срещу което е постановено решението, разполага с имущество или получава доходи, обичайно пребивава, респ. - има регистрирано седалище. На основание чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС, ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България, компетентен е Софийски градски съд. В разглеждания случай в удостоверението по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, издадено от компетентните власти на Република Австрия, като последен известен адрес на санкционираното лице С. В. Б. е посочен този в [населено място], [улица], който факт наред с обстоятелството, че същият адрес е деклариран като постоянен адрес, обуславя компетентността на Окръжен съд - Пазарджик. Съгласно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданска регистрация (ЗГР) постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Обстоятелството, че лицето има настоящ адрес на територията на Република Турция се обяснява с двойното му гражданство, но това обстоятелство не би могло да доведе до извод, че местоживеенето му не е установено. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44. ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение