Определение № 216 от 01.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 908/2022 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност, повдигнат от Апелативен съд – Варна по повод н. д. № 153/2022 год. по описа на същия съд. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че с постановеното от Върховен касационен съд тълкуване на решението по к. н. д. № 1131/2021 год. спорът за подсъдност на практика е бил разрешен. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: С присъда № 156/2011 год. по н. о. х. д. № 160/2011г. на РС – Омуртаг, подс. Д. М. Ж. е бил признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 159, ал.1 НК като на основание чл. 23 от НК му е наложено най-тежкото от наказанията, определени за посочените престъпления – три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години; присъединена е и наложената глоба. Съдът се е произнесъл по предявените граждански искове, по разноските по делото и по веществените доказателства. С решение № 19/2012 год. по в. н. о. х. д. № 13/2012 год. по описа на Окръжен съд – Търговище присъдата е изменена само в гражданската и част. В останалата част съдебният акт е потвърден. По искане на осъдения Върховен касационен съд, първо наказателно отделение е постановил решение № 489/2013 год. по к. н. д. № 1430/2012 год., с което е възобновил наказателното производство, отменил въззивното решение в частта му относно престъплението по чл. 159, ал. 1 от НК и е оправдал осъдения за това деяние. Наред с това решението на окръжния съд е изменено в частта, касаеща престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, като деянието е преквалифицирано в такова по чл. 150, ал. 1 от НК. С решение от 22. 06. 2021 год. Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на чл. 6, §. 3, б. „а“ и б. „б“ вр. §. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Въз основа на решението на ЕСПЧ във Върховен касационен съд е образувано к. н. д. № 1131/2021 год. С решение № 31/28. 04. 2022 год. състав на трето наказателно отделение е възобновил к. н. д. № 1430/2012 год., отменил е постановения по делото съдебен акт в частта му досежно преквалификацията на деянието от такова по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК в такова по чл. 150, ал. 1 от НК и в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от това престъпление. С оглед настъпилите междувременно законодателни изменения делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част на Апелативен съд – Пловдив. В Пловдивски апелативен съд е образувано н. д. № 191/2022 год., като с определение № 166/09. 05. 2022 год. производството е прекратено и делото е изпратено на Апелативен съд – Варна по компетентност. С разпореждане № 18/12. 05. 2022 год. съдия от Варненския апелативен съд е констатирал, че в решението на касационната инстанция за възобновяване на производството по реда на глава тридесет и трета от НПК изрично е посочено, че делото се връща за ново разглеждане на Апелативен съд – Пловдив. Въпреки заключението му, че са налице съмнения и затруднения в тълкуването и прилагането на касационното решение, вместо да поиска тълкуване по реда на чл. 414 от НПК съдията е повдигнал спор за подсъдност пред Върховен касационен съд. С разпореждане № 88/18. 05. 2022 год. председателят на второ наказателно отделение е отказал да образува частно производство пред ВКС, тъй като не е спазена процедурата по чл. 44 от НПК и в Апелативен съд – Варна не е образувано дело. С определение № 119/30. 05. 2022 год., постановено по образуваното във Варненски апелативен съд н. д. № 153/2022 год., трети наказателен състав отново е приел, че са налице съмнения и затруднения при тълкуването и прилагането на решението по к. н. д. № 1131/2021 год. на трето наказателно отделение на ВКС като е поискал тълкуването му по реда на чл. 414 от НПК и едновременно с това е повдигнал спор за подсъдност с Апелативен съд – Пловдив. Със свое тълкуване на решение № 31/28. 04. 2022 год., постановено по к. н. д. № 1131/2021 год., съставът на трето наказателно отделение е отстранил съществуващите съмнения и затруднения, като е посочил изрично, че искането за възобновяване на осъдения Ж. следва да бъде разгледано от Апелативен съд – Варна. При така установеното процесуално развитие на делото Върховният касационен съд намира, че не е надлежно сезиран със спор за подсъдност. За да се приеме, че съществува такъв, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. извод на всяко от двете спорещи съдилища, че делото не му е подсъдно; 2. твърдение, че компетентен да разгледа делото е другият съд – страна по спора. В случая се касае за съмнения и затруднения във връзка с изпълнението на постановен от касационната инстанция съдебен акт, които са били преодолени по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК. При тълкуването на решение № 31/28. 04. 2022 год. по к. н. д. № 1131/2021 год. е изяснена действителната воля на касационната инстанция относно съда, който следва да се произнесе по молбата на осъдения за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 13/2012 год. по описа на Окръжен съд – Търговище като изрично е посочено, че това е Варненският апелативен съд. Предвид изложеното искането на Апелативен съд – Варна за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК следва да бъде оставено без разглеждане, а делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по молбата на осъдения Д. М. Ж. съд за възобновяване на наказателното производство. Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение