Определение от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2023 г.
ВАСШесто отделение23.01.2024 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 13.06.2023г. на ответника по касация Р. Станиславова от гр.София по направено в нея искане(т.3) за предоставяне на правна помощ по настоящото дело под формата на процесуално представителство. Определението подлежи на обжалване от Станиславова пред 5-членен състав на ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщението до нея за постановяването му. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Постъпила е молба от 13.06.2023г. на ответника по касация Р. Станиславова от гр. София с направено в нея искане(т.3) за предоставяне на правна помощ при условията на чл.23, ал.2 ЗПП, с твърдения че към този момент на разполага повече с финансови средства за заплащане на адвокатска услуга за защита и съдействие, желае да има адвокат и интересите на правосъдието налагат това. Страната е представила декларация за материално и гражданско състояние едва на дата 12.01.2024г., в която е декларирала, че получава средномесечно обезщетение за безработица в размер на 1 799,91 лева. Посочила е, че има сключен граждански брак, но живее във фактическа раздяла със съпруга си, като само тя осигурява издръжката на двете им деца. В тази връзка е посочила, че периодично подпомага финансово издръжката и обучението във Великобритания на едната си дъщеря, родена през 2000 г., като се грижи изцяло за отглеждането и на другата си дъщеря, родена през 2009 г. Посочила е също, че обслужва като съкредитополучател ипотечен кредит в средномесечен размер от 1 395,51 лева. Декларирала е освен това, че се защитава по три решения на КПКОНПИ, с които са и наложени глоби в общ размер на 46 461,03 лева. Относно имотното състояние е декларирала, че в съсобственост със съпруга си притежават жилище – апартамент в гр.София с площ 97 кв. м. и поземлен имот от 300 кв. м. също в гр.София, но не може да реализира доходи от същите, тъй като жилището е ипотекирано, а липсва съгласие на съсобствениците за ползване или разпореждане с поземления имот. Настоящият състав констатира, че във връзка с искането и по почин на съда са постъпили на 12.01.2024г. служебно изискани писмени данни от ТП на НОИ – София град, установяващи, че на Станиславова е отпуснато ПОБ за периода до 01.03.2024г., като последно преведената и сума за м. ноември 2023г. е била в размер на 1 885,62 лева. От постъпилата справка от Агенция по вписванията на дата 14.12.2023г. се установява, че страната притежава декларираните от нея имоти, вкл. апартаментът в гр.София, който е ипотекиран през 2017г. с учредена договорна ипотека. Заедно с това се установява, че чрез дарение от 05.04.2023г. Станиславова е прехвърлила на пълнолетната си дъщеря Г. Станиславова недвижим имот с площ 1 000 кв.м., находящ се в село Ковачевци, обл.Перник. Следва да се посочи, че до дата 13.06.2023г.(т.е. вкл. и пред касационната инстанция) страната е ползвала защита от упълномощени двама адвокати – адв. Мадамжиев и адв.Радуловска, но се е отказала от техните услуги, като е посочила, че причина за това е липсата на финансови средства. При тези факти настоящият тричленен състав на касационната инстанция намира, че искането е неоснователно. От една страна се установява, че Р. Станиславова, която е ответник по подадената от КПКОНПИ касационна жалба, е била защитавана от двама адвокати до дата 13.06.2023г., когато тя е оттеглила пълномощията си от същите(така адв. Мадамжиев на призовката на л.33 от настоящото дело изрично е посочил, че процесуалното представителство е било прекратено не по негов почин, вкл. и поради липса на заплащане от страна на Станиславова, а защото последната е оттеглила представителна им власт). До посочената дата по делото е бил депозиран отговор на касационната жалба(л.13-16 от делото), в който подробно е развита тезата за нейната неоснователност, вкл. чрез оборване на касационните основания, посочени в нея. Не са направени доказателствени искания, а такива липсват и с касационната жалба на КПКОНПИ. Или следва да се приеме, че в случая интересите на правосъдието не налагат предоставяне правна помощ на тази страна с оглед именно конкретното развитие на процеса пред касационната инстанция и дължимите съдопроизводствени действие след оттегляне на представителната власт от двамата упълномощени от нея адвокати. Т.е. приложима се явява нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП, доколкото с отговора на касационната жалба е достатъчно ясно формулирана тезата на страната, респ. липсват искания за събиране на допустими доказателства пред тази инстанция и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на търсещия е, особено при предстоящо приключване на съдебното дирене. От друга страна обаче наличието на постоянни доходи(в нетен размер около 1 800 лева месечно) в патримониума на касаторката към датата, на която искането е направено, респ. и към датата на произнасяне на съда, съчетано с трудоспособната и възраст и притежаването на имоти, вкл. и разпореждането чрез дарение с един от тях в полза на низходящ в хода на висящия пред АССГ процес, предопределят имущественото и състояние като достатъчно, за да ангажира самостоятелна правна защита по воденото от нея производство. Наличните задължения на Станиславова макар и изискуеми, не са от естество, което да засегнат възможността и да се защитава със свои собствени средства в процеса, а по отношение осъществяваната издръжка, следва да се посочи, че едната дъщеря е пълнолетна (родената през 2000г. Г.). Освен това издръжката на пълнолетен учащ се във висше учебно заведение е и в зависимост от възможността на родителя да я дава без особени за него затруднения(така чл.144 СК). Отделно лисват каквито и да е доказателства за участие в издръжката на това дете от страна на неговата майка. Или следва да се обобщи, че в тежест на страната, която търси предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, е да обоснове тезата си, вкл. и като представи съответни писмени доказателства, установяващи, че не разполага с достатъчно средства, за да плати на вече упълномощените и адвокати, още повече, че по делото не са представени и никакви договори за правна защита и съдействие, за да се установи дори при какви финансови рамки до момента на оттегляне на пълномощията е предоставяна правната услуга. Консеквентно на изложеното се обосновава и извода на настоящия тричленен състав, че молбата не следва да се уважава. По тези съображения и на основание чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ и чл.95 от ГПК във вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение